girlwithblueyes: "Иначе срам, не срам обаче от малка си имам мечта да си седя вкъщи , да се занимавам с разни странични и приятни неща, а съпругът ми да носи парите вкъщи."

Да си гледам живота, пък мъжа ми - кучета го яли. Не съм жена, може и затова да не разбирам, но мисленето ти ми звучи като това на компаньонка. Мъжът ми да ходи да бачка, да носи парите, да ме храни и пои, да ме води наляво-надясно и да си ме чука - рай. И кво става мъжът ти като си тръгне? С пръст у гъз и крокодилски сълзи. Как би те удовлетворило да си толкова зависима от някого? Това си е чисто робуване.

Както и да е, имам лична причина да се разпалвам, но може би не е коректно. Дано извадиш късмет и да си намериш такъв мъж, какъвто търсиш. Само гледай да не ставаш от тези, които като получат сигурността на тепсия и вечност от свободно време, започват да циврят, че видиш ли, мъжа им забравил, че има семейство и само работата си гледал.


Иначе повечето тук си движат с някви 2-5лв на ден джобни и получават храна, подслон, дрехи, ток, вода и въобще пълния пакет издръжка от родителите, което е нормално за възрастта. Също толкова нормално е и да приказват колко им е все тая за парите. Айде останете с филия хляб и резанче кашкавал, с висящи сметки и 1-2 заема от приятели, и тогава разправяйте колко не ви пука за парите. Или вземете 100 лева за месеца и си плащайте яденето сами - квото остане, за джобни. Половината толкова ще се стиснете и ще издребнеете, че няма да има помен от старото ви аз. А ако успеете тогава да си запазите мисленето, ще можете спокойно да заявите, че не сте материалисти и че има по-значими неща от финикийските знаци.

А преди да хокате тези, които си разнасят паричките, харчат безразборно и се хвалят, се замислете, че както недоимъкът може да ви изкриви, така и заможността. Ако тия парички са си ваши, ще се питате, аджеба, за какво да не си правите кефа, а ще се оставяте чуждото мнение да ви води. За повечето от вас то е причина да пишете по форумите на тоя въпрос и да си възвисявате съзнанието в собственото си съзнание, не от някакъв хуманистки дълг. Когато стъпите в обувките на някого, тогава го коментирайте какъв и що е бил.