Ако финансите се отразяват на поведението му..да си ходи. Не искам нищо общо с някой надут лигльо, нито пък с някой хленчещ страдалец. В тази възраст възможностите ни зависят от родителите ни, така че не мога да съдя хипотетичния си приятел затова дали са големи или малки тъй като те не зависят от него. Имах приятел с доста заможни родители, но никога не се е изтъквал с това, че дрехите му са маркови примерно. Беше земен и никога не съм се чувствала пренебрегната или недостойна за него.
Зависи какъв е човека, как е възпитан и какви ценности има. Ако дойдем на етап работоспособни никога не би ме привлякъл необразован и без всякакви амбиции тип. Колкото и неприятно да е парите са необходими колкото и да не искам да обръщам внимание на това.