Чист пример.Приятелят ми е на 21,от 1 година и горница сме заедно.В началото на връзката ни (дори преди да тръгнем) родителите му бяха на Гърция,а той остава тук с брат си,който все още учи.Очаква се,че той трябва да го издържа,да го храни и т.н,но просто тогава нямаше възможност да работи и буквално съм му носила пълни чанти с храна през ден-два.И много мразя този негов навик,когато се скараме и с една дума ми каже,че съм материалистка.Като чуя това,само му припомням какво е било в началото и как ако съм била материалистка въобще нямаше да съм загрижена за него и нямаше да му помагам толкова,след което той си млъква ;д Наистина парите са важно нещо и живота е тежък,но не мисля,че една любов трябва да се крепи на финансовото положение на единия от двамата и едва ли не това да е смисъла на една връзка