брррр пътуването...

[ShtrudeL]

...ми се отразява странно, но все пак приятно.
Станах раничко, возих се трийсетина километра, правих каквото правих, после пак толкова и през цялото време гледах през прозорчето мнооого на далеч, където се губи пейзажа в мъглявина и слънцето спуска лъчите си и ми притваря очичките, за да ме кара да си помечтая. И аз, возещо се като куфарче, (пуснете си Children, песничката*) седящо на предната седалка, а до мен човека, който ме държи за дръжката... се почувствах не на място, не на време... Стана ми тъжничко, много тъжничко. Исках да съм на друго място, в друго време, с друг човек, изживявайки хубавото, гледайки мъглявината и горичките и всичко, всичко хубаво, което предлага природата като картини в огромна галерия с вход свободен. Само набито оченце да имаш и друго, което да гледа и изживява с теб. И да не се чувстваш като цветен елемент на черно бял студен фон, а да усещаш топлината и да споделяш радостта и и...
Миш вярва в красотата.
Обичам.
абе спи ми се и съм като бебетата като им се спи
брммм *сънена усмивчица*


Искам да си пуснете тая песничка, но не й гледайте клипа http://www.youtube.com/watch?v=A1oHJR2g7Tw