12 клас съм, а не знам изобщо какво да правя с живота си.
Тая година ще се кандидатства...
Перспективата нищо да не уча/да пропусна 1на година не ми изглежда много добра, но съм в такъв период от живота си, че просто не знам какво искам. Нито знам коя съм, нито какво е моето призвание. Или ако не призвание, то просто кое е най-подходящо за мен.
Някой друг с подобни дилеми?

Освен това пораствам. Порастването било болезнено. Е.
А порастването е да се отърсиш от заблудите и да скъсаш с илюзиите. Сега едва осъзнавам, че аз не съм по-специална от другите хора, и че имам плашещо ниска култура за огромните претенции, които имам. Тъжно е да знаеш, че самооценката ти се е градила на някакви лъжи.
Казвам това, защото съм много отчаяна. Последната ми прищявка изисква много умения, влизането в <няма да казвам> изисква интервю, на което те преценят що за човек си, а аз сякаш не мога да се похваля с голям набор от прочетени книги, философски трудове и т.н.. А наистина се мислех за много умна и по-напред от останалите хора (грешка! никой никога не трябва да си мисли подобни неща -.-). Сега сякаш съм изостанала от всички други, които са ми за пример (четящите хора с богата обща култура и познание по много въпроси). Чувствам се ... awkward. Много изостанала и "нищо-кой-знае-какво". Дори малко посредствена.


Благодаря за вниманието.
Знам, че ще ме тролнете, че е тъпо да пиша подобни теми или прочие, просто искам да видя има ли и някой друг като мен, и също просто да си споделя. Малко емо стайл, ама на.