Да се засегна от някакъв човек, който дори не ме познава? Не мисля. Въртя си около моето си мнение - да. Защитавам си позицията-да. Какво бих спечелила, ако си плюя на физиономията, като се съглася и приема нещо, което е против моите убеждения? Айде кажи ми.

А и вече поне 10 пъти повторих, че нямам нищо против нито едно от тези неща. Просто ми се струва глупаво да предпочиташ клюкарстването и сплетниченето с цел -правене нечий живот черен, защото еди к'во си. Пред това да направиш нещо смислено и полезно. Не съм определила какво точно имам впредвид под полезно. То може да ти носи удоволствия (като мачовете за теб).

Защитавам своето мнение, защото на мен удоволствие ми носят съвсем други неща. Не ми харесва да клюкаря по цял ден и да си губя живота в някакво простивно кафененце. С цел да се правя на интересна и велика, с поведение на високопоставена и хиперинтелигентна. Схващаш ли къде е ралзиката, да ходиш някъде, защото ти е приятно и да ходиш някъде, защото го мислиш за "готино, модерно" и че си много висшестоящ като правиш неща, които си гледал по сериалите.

Спред теб тесногръдие означава, да застанеш зад убеждението си - дори и да не си прав в нечии очи? Не е ли тесногръдие това, да приемаш всичко, коеот някой ти казва и да се съгласяваш с него? Което е по скоро безхарактерност и показва колко държиш на себе си и на мнението си.
(Нито се засягам нито искам да засегна теб или някой друг, просто водим някакъв разговор)