Миналото ме изяжда
в пастта си
изригва с огън
върху очите ми;
въглените падат
и дишам ги -
в гърдите си.

Ако ги погълна
само във воля
може да е друго
може да се върна
без да се моля
без да има тъга -
вълните може да обърна.

Когато не бях
грозният страх
лепкавата мъгла
звярът в клетката
безжизненият труп
съществото от прах
човекът с вратния клуп.

Спаси ме.