- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- Когато в една връзка се появи трети човек!
Заглавието само говори.. били ли сте третия човек или намесвал ли се е трети човек във вашата връзка.. какво мислите редно ли е -- ЕСТЕСТВЕНО, ЧЕ НЕ..но когато обичаш някой, който е обвързан и той уж отговаря на чувствата ти, но не иска да прекъсне и настоящата си връзка какво правите??
Аз лично говоря от гледната точка на другото момиче...
Не съм изпадала в такава ситуация.
Не бих си позволила да се превърна в трети човек .. не смятам обвързаните момчета за нещо, с което да се занимавам.
В твоя случай - щом не иска да скъса с нея, значи не си по - важна от връзката му. Вади си изводите ..
Изгубиш ли ме, губиш всичко!! ;]
Priceless .. <3
И сега да поясня аз се влюбих в него без да знам, че има приятелка и разбрах от негов приятел. Той не искаше да ми каже сам „не искал да ме наранява”..прекратихме всякакви контакти и така няколко пъти, докато той не ме търсеше ВИНАГИ първи, въпреки че аз умирах вътрешно всеки ден, защото ме болеше адски много събирах сила да не грабна телефона и да му звънна.. но той каза „няма да ме търсиш и аз няма да те търся..така е по-добре” и после когато му скимнеше се сещаше за мен и редеше хубави и сладки приказки „искам да те видя; липсваш ми; обичам те; ще дойда при теб” /той е от друг град и се виждаме АДСКИ РЯДКО/ или пък ей така да ми се оплаче как не издържа повече така, че се чувства като във затвор с нея,etc.. и после изчезва без да каже и дума както се казва ни вопъл, ни стон и на мен тъкмо ми е минала малко болката и съм го преживяла докато не се появи ОТНОВО, за да ме нарани за пореден пъти всичко това докато те двамата живеят заедно...Мога да напиша супер много неща, но думите са излишни ПОПАДНЕТЕ ЛИ В ТАКАВА СИТУАЦИЯ СЕ ИЗМЪКНЕТЕ ДОКАТО Е ВРЕМЕ, ЗАЩОТО ПОСЛЕ, КОГАТО СЕ ВЛЮБИТЕ ЩЕ Е ТВЪРДЕ КЪСНО!
Отначало всичко е на шега симпатичен е, харесва ми и до там. Е да, но не до там, а до тук половин година след първия път, в който го видях.. Половин година изпълнена с толкова много болка и за съжаление толкова малко сладки мигове с НЕГО..
п.п.: тя разбра за нас на няколко пъти/около 3-4, мисля/ и му прости, каза му „прави каквото искаш само бъди с мен”
Последно редактирано от khkh : 12-06-2011 на 21:55
Когато в една връзка се появи трети човек! - връзката в повечето случаи е обречена.
Щом не иска да прекъсне връзката си - не се надявай на нищо. А ако има нещо с теб докато има връзка ... такъв не ти трябва. Ще се хване с теб , а утре ще преоткрие любовта с някоя друга докато е още с теб.
Всяка следваща минута е нов шанс да преобърнеш живота си! (:
Не съм съгласна с теорията, че заетите (няма значение пола) са табу. Ако хората толкова се обичат и връзката им е пълноценна и стабилна, няма как трети човек да я развали, най-много да му се изсмеят на опита. Но повечето (от вас) имат съмнения и точно заради това се ужасяват от мисълта за трети човек.
Не съм се бъркала в чужда връзка, не съм си падала по зает досега. Бих го направила при три условия.
Първо, никога, никога, никога женени.
Второ, ако няма намесени деца в картинката.
Трето, ако преценя, че този човек не е просто краткотрайна тръпка, а някой, с когото мога да имам бъдеще.
Ако ме отблъсне - окей, няма да се бутам. Но ако не...
Намесвали са ми се във връзката, да. Два пъти. В първия беше абсолютно "Ела, вълчо, изяж ме" от моя страна, връзката ми вече беше дала фирА и търсех някого, който да ме накара да се почувствам жена. Намерих го, нещата се случиха сами и бях с него.
Втория път... предполагам, че от самото начало си го търсех, излизайки с човека, въпреки че бях наясно с определени негови възгледи. И все пак неговите действия изиграха голяма роля. Решението обаче си беше мое, беше взето изключително трудно, може би беше най-трудното нещо за цялата година. Имаше много самобичуване от моя страна, но... в момента съм с този човек и не съжалявам за решението.
И от двете страни съм бил, печелил съм, губил съм, 'секво.
Редно или не зависи от отношенията между тези двама души и от това ти какво според теб можеш да предложиш. Ако при тях нещата не са окей, не мисля, че е нередно да се намесиш, ако има силен интерес от твоя и/или другата страна. Както каза пантерката, когато двама души държат на себе си, опознали са се и имат силна комуникация и обмен - третият просто ще избледнее. Ако пък третият наруши връзката - явно пичовете не са държали толкова много.
Щом го прави с нея, ще го прави с всяка друга..аз не бих се занимавала.
I'm inside! Open your eyes! I'm you! Sad but true!!!
Не си падам по такива неща. Когато знам, че някой е обвързан ми изглежда доста жалко да ида и да му се завирам. Особено, ако е щастлив. Но и в другия случай ми се струва нередно. Ако по някаква причина нещо не ми върви във връзката (а всеки с една поне сериозна връзка знае много добре, че такива периоди понякога има и зависят от страшно много неща) ще искам да сме оставени на спокойствие да си решим проблемите, а не някой страничен да идва да ни мъти водата допълнително.
На двама души, ако наистина не са им наред отношенията и не са сериозни, ще си се разделят и сами. Щом са заедно, обаче, значи има нещо, което ги държи.
Lasiodora striatipes
Grammostola rosea
Cyclosternum fasciatum
Brachypelma emilia
Acanthoscurria geniculata![]()
Радослав![]()
Никак не си падам по подобни изпълнения. аз съм хвърчала в облаците по мисли за заети, но само в мисли, те никога не са разбирали, защото аз никога не съм правила нещо. нямам желание да развалям отношенията между двама души, дори те да не вървят. това си е тяхна работа. ако се случи да се разделят без аз да фигурирам като фактор - тогава окей. но иначе не.
случи ми се в предишната ми връзка. беше трудна и гадна връзка. и както уж всичко вървеше добре ихвърчах из небето - туп, на земята, болезнено беше. в един момент се появи трети човек, който не излезе цяла година след това. и накрая на мен ми писна.
извод - аз със зает не бих се хванала. като разбера, че е такъв сама бих се отдръпнала, без да го раздухвам много много и бих се накарала да спра да си мисля глупости.
"Ако можех да изляза оттук, щях да си позволя да бъда луда,защото всички са луди, а най-лошите луди са онези, които не знаят, че са такива,защото само изпълняват нарежданията на другите."
Първо не му стиска да зареже приятелката си. Второ явно му е гот да се занимава с две едновременно. И трето явно е разбрал че каквото и да прави с приятелката си тя винаги ще му прощава и ще може да я използва за изтривалка. Прави си изводите сама.
Страхът да не останеш сам те кара да правиш всичко, за да задържиш някой, който всъщност не ти трябва!
Третия човек е тест за стабилността на връзката. Както казва Ина - ако сте толкова свързани и връзката ви е толкова стабилна и сигурна както твърдите - окей. Ама ако не е - ще го разберете почти веднага.
Така че тия филми че като си има гадже и забравяш са глупости. Всеки си гони щастието. Ти твойто, те тяхното. Чието желание и възможности са по силни - той ще е печелившия.
Тва че си седиш на ушите половин година и се самосъжаляваш си е изцяло твоя воля. Веселото е че на никой не му пука за това, не знам дали си наясно.
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
Аз пък ще ви кажа, че понякога, когато хората са в труден период се случва да сгафят. На мен така ми се прецакаха едни отношения. Скарахме се много сериозно веднъж, аз бях донякъде виновна, той си тръгна бесен, някаква пача, която си падаше по него от няколко месеца и само се чудеше на кой крак да си застане му се завря точно в тоя момент и той поддаде. После не я погледна повече, но и аз не го погледнах (въпреки всички молби и извинения). А съм на 1000000% сигурна, че ако се беше прибрал право вкъщи, до сутринта щяхме да сме се оправили и да сме забравили за тая дребна кавга. В моя случай, това е било на добре, защото срещнах сегашния ми приятел, който е много по-добър, но дали във всички случаи е така? Хората са уязвими в определени периоди от връзките си. Било то някоя караница, било труден период, известно време може да са на разстояние и тн, а в такива моменти е трудно да си запазиш връзката и последното, което искаш е някой да седи и да души отстрани в очакване на най-малкия проблем между вас, за да се оправдае, че "Те не са щастливи заедно, аз съм на ход." Вие не знаете какво е положението между двама души. Това, че сте ги видяли в някой гаден ден да се скарат, не значи, че не се обичат и това, че си имат някакви неуредици помежду си, не значи, че не могат да ги изгладят.
Lasiodora striatipes
Grammostola rosea
Cyclosternum fasciatum
Brachypelma emilia
Acanthoscurria geniculata![]()
Радослав![]()
Не пък и че той е бил ангелче щом толкова лесно и бързо е поддал. Макар че ако си решила да му се правиш на велика и си му казала че не искаш да те занимава повече до голяма степен си го оправдавам. Като не го щеш какво ще ти търчи по гъза.![]()
Страхът да не останеш сам те кара да правиш всичко, за да задържиш някой, който всъщност не ти трябва!
Сисе... нямаш разумно оправдание да си във връзка и да хукнеш по чуждо. Уязвимостта се определя като нестабилностна характера..не на желанията. Щото по същия начин можеш да си намериш съвсем друга "основателна" причина за да ощастливиш въпросната пача. Кавгата е само повод за това, но не и причина. Кривнеш ли значи нещо куца, а каква е "логичната" причина в главата ти е все тая. Тя е просто оправдание.
Аз съм имал същата ситуация, която описа. Ама не кривнах.
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
О, не, не съм от тоя тип. За съвсем различно нещо се скарахме. Нямаше чак такива кифленски изцепки. :Д
Влади, това беше просто пример. И да, именно, че нещо е куцало. Точно в това е въпросът: нещо куца, а ти нямаш време и възможност поне да опиташ да оправиш нещата. И в такива моменти хората наистина са уязвими, дори това да не е най-точната дума. Чувстват се бесни, имат подсъзнателно желание да си го върнат и на фона на гнева, се чувстват ужасно самотни, защото по една или друга причина важният им човек не ги е разбрал. В такова състояние, доста неща, които попринцип са немислими, стават възможни. Впрочем не оправдавам такива постъпки. Нито мисля, че само "пачата" е виновна. Тези неща са двустранни и никога не зависят само от 1 фактор. И все пак си стоя зад:
Понякога хората просто имат нужда от време.
Lasiodora striatipes
Grammostola rosea
Cyclosternum fasciatum
Brachypelma emilia
Acanthoscurria geniculata![]()
Радослав![]()
Ами значи просто трябва да си благодарна на съдбата, че даже и на кифлата както я наричаш че са те отървали от такъв човек, който е щял да си намери повод по-късно, когато вече може и да си по влюбена да ти прави подобни номерца, а на теб да ти е по трудно да му биеш шута. Каквото е било най-добре да стане в случая...е станало и добре че си проявила характер, а не си започнала да се самонавиваш колко много го обичаш и как всичко би му простила
П.П. Не знам защо, но в тоя вид на форума постоянно ям букви или пиша грешни неща.
Страхът да не останеш сам те кара да правиш всичко, за да задържиш някой, който всъщност не ти трябва!
Добре де Сисе.. дори и в тоя момент има възможност да се хванеш в ръце и да си кажеш "Глупости няма да върша, ядосан съм и това не е всъщност което искам" И нещата се приключват още на тоя етап. Да, съгласен съм че времето е фактор..но сама казваш - когато нямаш време да поправиш нещата...тогава трябва да се действа "сега или никога". И точно щото лесно се подмамваш...трябва да можеш да различиш какво искаш от идеята "ще правя напук". Ако в такъв момент не можеш да удържиш нещата...то във всички останали моменти е повече от елементарно. И ако наистина не можеш...то третия човек е за предпочитане в такъв случай.
Щото винаги "Не мога" е в по долна позиция от "Не знам дали мога".
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
Но все пак всеки греши така че съм склонен да приема че втори шанс може да се дава,но не и повече.
Страхът да не останеш сам те кара да правиш всичко, за да задържиш някой, който всъщност не ти трябва!
Всеки бърка, и ще се научи само от изживяването на последиците. Втория шанс в тоя случай не е за предпочитане. Щото му прощаваш всичко един вид. И стигаме до идеята "Аз другия път като сбъркам.. тя пак ще ми прости, така че кво толкова." Насочва се мисленето в посока "няма проблем да сбъркам, щото нещата пак ще се оправят". Според мен трябва да се насочва към "по добре да не бъркам, щото невинаги нещата се оправят."
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
Ами следващият път човека остава изненадан че не е послушал предупреждението първият път. Важното е този човек дето го е обещал да си изпълни обещанието,защото има ли и трети шанс предупреденият ще знае че негласно винаги ще му е простено и може да си прави каквото си иска след някое и друго обещание и мила думичка, а за ефект може и някоя и друга сълзичка да пусне.
Страхът да не останеш сам те кара да правиш всичко, за да задържиш някой, който всъщност не ти трябва!
Някойтам... като се обърне колата..пътища много. Мисля си че би било по добре преди да се случи нещо такова двамата да седнат и да се разберат на свежи глави и с бистри съзнания. Така хем е по добре, щото може да улегне, хем нямаш оправдание че "не си знаел".
Нали.. не е необходимо да ти разбият магазина за да мислиш за СОТ и видеонаблюдение, нали?
Последно редактирано от valdesbg : 12-08-2011 на 10:52
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
Хората сме си по природа грешни попринцип. То си е въпрос на ситуация, но дори и в Библията пише: "Нека който е бесгрешен пръв хвърли камък."
А ако ще си даваме примери със СОТ и видеонаблюдание...ами да понякога в нашата действителност е необходимо да ти потрошат магазина за да внимаваш след това. (И чичо ми има магазин и си сложи камери и аларма чак като бяха влезнали да крадът и му бяха обрали стотинките)
Страхът да не останеш сам те кара да правиш всичко, за да задържиш някой, който всъщност не ти трябва!
Тия библейски цитати и не-безгрешни истории излитат през прозореца щом имаш възможност да обсъдиш нормално с човека своите възгледи и да разбереш неговите. Нито боли, нито се умира... нищо. Споделяш и ти се споделя. И ще имаш по добра представа за човека, както и ще знаеш какво да очакваш/не очакваш от него. Спестява много нерви и сълзи.
Обикновено хората си слагат СОТ когато ги ограбят. Макар че имат възможност и много по рано. И милиони примери защо е необходимо. "Ама на мен няма да ми се случи." "Окей, а на каква база го твърдиш?"
Мисълта ми е че вместо да се чака колата да се обърне - може да се предприемат действия много по рано. А щом има такава възможност, но не е направено всичко друго е оправдание за да е чиста нечия съвест.
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
Ами незнам...аз смятам че едно е да си го кажете пък съвсем друго в каква ситуация ще попаднеш (това не бива разбира се да се превръща в навик, а след евентуална случка да се има една обица на ухото и при следваща ситуация да се сещаш какво може да стане).Ако искаш да разкараш човека или не сметнеш че в този момент си намерил нещо по-добро...да, но ако наистина го обичаш може да направиш поне единствен жест и повтори ли се вече чао.
Страхът да не останеш сам те кара да правиш всичко, за да задържиш някой, който всъщност не ти трябва!