- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- Кога "момичето" става "жена"?
Niakoitam,върешното израстване също е много силен показател.Когато си правил секс,при ПОВЕЧЕТО хора ти израстваш в още по-голяма степен и се доразвиваш като личност. Обаче не говоря за това,че си изчукал някоя,а за нещо истинско,когато си с човека,който обичаш. Това СЕ забелязва от хората
Последно редактирано от mmm_sweet : 12-08-2011 на 13:11
|
![]()
Като израстне на акъл.
I roll big like a superstar
I smoke big like a superstar
Bitch I'm a superstar
Ще повторя с мои думи думите на един приятел, с които съм дооста съгласна.
Момичето става жена в пълния смисъл на думата, когато стане майка, защото е изпълнила биологическата си цел. В нея се ражда майчинския инстинкт. Дала е живот, защото е била създадена за това. При мъжете е същото когато станат бащи. Разбира се, че има и други дребни фактори.. И аз не мога да нарека +25 годишни мом(и)чета...
И нещо друго леко извън темата - празника 8 март започна да се "празнува" и от разни пикли, а аз от малка съм останала с впечатлението, че 8 март е деня на майката (Жена=майка) ...
Първоначално написано от antifashionshit
Blab, това ако беше към мен, съм нямал предвид спирането на емоционалности и си ме разбрала погрешно : )
This world is spinning around me
This world is spinning without me
And every day sends future to past
Every breath leaves me one less to my last
Съгласна съм за частта със социално приемливите.Да кажем, че имаме повърхностна квалификация 'жена/момиче' и 'мъж/момче', които са социално приемливи - това, което казваш с примерите за 35 годишната и 17 годишната.
До частта с достатъчното преживявания преспокойно мога да определя себе си като жена. Или поне като момиче, което един ден ще стане жена в най-пълния и истински смисъл на думата.Най-вече жената трябва да е владееща чувствата си/емоциите си (което е най-големия проблем) и да взима трезви решения - за себе си, както и за околните, когато се налага. Да има самостоятелност, воля, отстояване на принципи и виждания, да е преживяла достатъчно много и да е натрупала достатъчно опит във всяка сфера.
При всеки е различно. Момичето става жена и момчето мъж, когато се сблъскат с реалността. Но на 15 годишна/ен не можеш да кажеш ''мъж'' или ''жена'', тъй като на тези години ни интересува само ''секс'' и ''кого ще забием тази вечер''.
Като оставим настрана "социално приемливите" критерии (разбирай възрастови граници), всичко останало според мен е въпрос на личното светоусещане на жената/момичето. Аз мога да съм на 40 години и вътрешно да се чувствам като момиче. Обратното също важи.
Емоционално израстване ... какво животно е това? Вземете най-елементарния пример - един ПМС, или една бременност, които ти объркват хормоните тотално. Емоционално равновесие при жената почти никога няма.
А колкото до натрупването на опит във всяка сфера, това е абсолютно невъзможно. Никога не можеш да имаш достатъчно опит във всичко.
Жена си тогава, когато се научиш да се грижиш сама за себе си и за семейството си.
This world is spinning around me
This world is spinning without me
And every day sends future to past
Every breath leaves me one less to my last
Ди, казвам ти същото като на блаб (за емоциите). Жените винаги ще бъдат емоционални, но има разлика между емоционалност и хаотична емоционалност а.к.а. не знам къде се намирам и какво правя, но се имам за зрял човек.
А със сферите нямах предвид механика, физика и абстрактно изкуство, а по-скоро интимна (спрямо човека до теб и/или другите ти близки хора), работна (професионална) и личностна (сам за себе си как действаш и как се възприемаш) сфера, примерно.![]()
Абе, оправдавай се ти. Твоето, на умри, и на Ирти за мен бяха най-грозните мнения в темата.
А тва за секса и за лицето ... да, може да ти влияе на вида, ама дали ти влияе на статуса "жена/девойка", може да се поспори.
За мен жена не може да е индивид от женски пол под 30. Има някаква обвързаност с годините. За мен жена те прави мъдростта, опита, отговорността, дори и външния вид, но той е най-маловажният фактор. Да се грижиш за друг човек, освен за себе си, да имаш ангажименти, които да изпълняваш, да си майка и съпруга - тогава си жена.
Всичко останало ми е просто смешно. Жена на 20, жена на 17. Че е жена, жена е, но не в оня смисъл, който ние влагаме в темата - Жената с главното "Ж", която има водеща социална роля в обществото - на майка, възпитателка и опора на мъжа си в трудни моменти.
Това е жената за мен. И има нещо общо и с бръчките. (е, това в кръга на шегата.) :Д
Опитна, мъдра, целеустремена, отговорна, спокойна, понеже чувства, че е по-наясно с нещата. Това не значи да загърби приказките и едва ли не да стане ебати циничката.
Щото има момичета, дето "са виждали чепатия" и нямат идеалистично мислене, ама това не ги прави жени. Все още. Или пък не - във вашия свят на цинизъм, може би те са жени, щом отговарят на този критерий.
За мъже - аналогично. Мъжът за мен е УЛЕГНАЛИЯТ МЪЖ. Не просто нехранимайко на 40 години със собствен бизнес, още ерген. А таткото, съпругът - който се грижи за някого друг, не само за гъза си. Отново - отговорен, опитен, тук не е нужно да е мъдър, защото мъжете не порастват много-много, но пък смел, знаещ какво иска, готов да постига цели, да брани и храни семейството си и т.н.
За мен също и двете понятия изключват егоизма. И жените, и мъжете, трябва да са готови да дават обич, да са наясно с чувствата си, без да ги е страх от тях - иначе как биха се грижили за дете иначе? Много е комплексно....
Това са моите представи.
I'm tired of feeling like I'm fucking crazy
I'm tired of driving 'till I see stars in my eyes
I look up to hear myself saying,
Baby, too much I strive, I just ride
Тва е много интересно като мироглед - жената става жена, когато е майка и мъжът става мъж, когато стане баща. А какво става, когато съзнателно се отказваш от идеята да имаш деца? Това прави ли те по-малко жена/мъж/човек като цяло?
jghgh и miminko казаха моето мнение.Когато хората израстнат като личности, научат се да се справят с живота и могат да дават пример на по-младите.
Не те прави по-малко мъж или жена. Факторите са много, ама за да си пълноценен като такъв/такава трябва да дадеш живот. Не знам, така си мисля. Защо иначе си жена и защо иначе си мъж, ако не искаш да дадеш живот ? И не само да го дадеш, ами и да го изградиш до известна степен.
Тва е пипкава тема, де.. Има хора, които не могат да имат деца, но искат да са родители и осиновяват изоставените..
Искам още неща да напиша, ама съм блокирала.. може би по-късно.
Първоначално написано от antifashionshit
И аз не съм съгласна за това с мъжа.
Познавам достатъчно индивиди от мъжки пол, които са мъже, а нямат 25 години и/ли деца.
Според мен едно момче може да се нарече мъж,когато започне да работи,да гледа семейство и да не чака само на мама и татко.Да е отговорен,сериозен и тн...а за момичетата ...не знам също като направи семейство,вече не и е в главата само излизанки с приятели,кафета,дискотеки и тн
Изключвам за момент външния вид (макар ДА Е от значение...) Един мъж за мен е човек , който е готов сам да оцелява в живота дори и в спадовете си ! За него няма варианта да се върне при "мама и тати" и да лежи на тяхна отговорност (за пореден път).. С мъка го казвам , но дори имам роднина , който вече на 27 години като засере положението отива отново при мама да го гледа... Мога спокойно да кажа , че един мъж ще се бори със всички сили само и само да докаже на себе си , че няма вече нужда от това някой да го дундурка като бебе...
За жената ми е по-трудно да кажа, но пак частта със самостоятелността е на лице ! Външният вид , маниерите и цялостното излъчване (това се отнася и за мъжа..)
Еми май е това..
The world is something you cant predict ! That's what it makes it fun !
За жената:
- Най - важното и най - привлекателното в жените е достойнството
- Трябва да може да се оправя сама
- Да е богата душевно
Не смятам, че като си легнеш с някой и се става жена. По тая логика сега на по 12 трябва да стават жени.
За мъжете:
- Да държи на думата си
- Да е достатъчно силен да взима решения и да носи последствията си от тях
- Да има собствено мнение (това е и за жените,, забравих го)
![]()
Някой ден сърцето ми ще се превърне в камък. Откъснат от света ще тлея в своя замък и няма да крещя да вия до забрава, когато разбера че някой ме предава. Ще бъда властелин на самотата своя и може би дори ще избера покоя пред хаоса на любовта. Някой ден, но не сега..