Цитирай Първоначално написано от defender Виж мнението
интересно как един атеист казва - аз не вярвам в Бог, ама се съмнявам, че Той може и да съществува - втората част на изречението отхвърля първата, това вече не е атеизъм, а маловерие. Но както и да е.

Ааааа, може би искате да кажете "малко вярващ в Бога неверник".
Фактите от реалността, съчетани с правилното им разбиране благодарение на елементарна логика, показват, че е безсмислено да вярваш в бог. В момента, в който това се промени, разумните атеисти ще повярват, че го има. Сегашното знание на човечеството не ни дава причина да вярваме, но ние няма как да знаем всичко, което предстои да бъде открито и доказано, затова би било глупаво да кажем: ние 100% знаем, че в никакъв случай не може да съществува бог! Тези, за чиято позиция СЕ ИЗИСКВА вяра, крайно убедените атеисти ( пример: антитеистите) никога няма да повярват дори и ПРАВДОПОДОБНИ доказателства да сочат наличието на бог. Това е разликата. Толкова нереално просто е, че безкрайно ме изумява, че не можеш да го проумееш.

Нелепо е как четеш нещо, а по някакъв странен начин умозаключенията ти винаги успяват максимално да се отклонят от логичното му разбиране. Обясниха ти се дефинициите и гледните точки, а твоето заключение беше, че в атеизма се изисква вяра и атеистите твърдо вярвали, че бог не съществува. Не знам как го правиш наистина. Да, съгласна съм, че е тъпо и безсмислено да се обяснява едно и също на човек, който не иска да го осмисли. Defender е ясно, че каквото и да прочете, ще заключи, че е грешно, ако не доказва неговото мнение, но някой друг поне може да го разбере - това е единствената причина, поради която донякъде има смисъл да опиташ да изясниш позицията си.