Е как да ти кажа.То беше прекаленоооооо айде не беше мимолетно де.Ами добре ще разкажа,не че ще ми повярвате де. ;д Излязох почти несъзнателно.Бях много отпуснат(събудих се по едно време през нощта) и почувствах,че мога да изляза.Само поисках и излязох.Чувството беше неуписуемо(не беше много приятно,но не беше и лошо) Веднагически излязох от стаята си и отидох на улицата.Започнах да скачам на високо и надалеч,но странно не можех да полетя,не знам защо.Виждах всички същества,които бяха около къщата и по улиците.Имаше някои доста страшни и необикновени,но когатоа си там въобще не те е страх.Те ме виждаха,но не ми обръщаха голямо внимание.Аз още се разкарвах тук във физическия свят и затова исках да отида в астрала.Чел съм,че трябвало да си представиш тунел,но аз си представих нещо като портал,през който се виждаше Раят така да се каже от другата страна.Това е най-горното ниво в астрала.Преминах и там учудващо нямаше много същества на това място,на което бях аз де.Имаше една зелена голяма огромна долина и дървета тук-там.В далечината седеше на един стол под едно дърво нещо не знам нещо като магьосник,може да е било друго.Аз не успях да разбера какво е точно.Поисках да отида,но започнах да виждам как всичко изтънява и избелява,всичко се рушеше.Разбрах,че бях започнал да се връщам и не можех да спра процеса.Но се върнах все пак.Разбрах,че човек не трябва да насилва нещата,да се опитва да ходи съзнателно там.Просто когато му дойде времето,той ще отиде там ако трябва.И така това е.
