Какво им пречи да Вярват.

[Doctor_Satan]

Хаха, много ми падна в очите дефендърчо. Първо, не ти е стигнал акъла да интерпретираш написаното, затова си го постнал като цитат. Второ, не си успял дори да разбереш какво е написано, и че то всъщност противоречи на глупостите ти. И трето, изобщо не си разбрал какво съм писал в предните си коментари. А то е подобно. И този цитат, ако не си разбрал приравнява вярата до просто субективно мнение, нещо което "знаеш" че е така, без да имаш никакви доказателства за него. И аз точно това ти казах, че човешката реалност е субективно отражение на обективна реалност. Това субективно отражение се нарича вяра, и съществува в човешкият ум под формата на "аксиоми" и "убеждения". Но точно щом приравняваш вярата до нещо субективно, как изобщо можеш да претендираш за обективност? Излиза че не би следвало да имаш нищо против атеистите и всяка друга група хора, защото и те също си имат своите субективни мнения. А за теб има само един Господ(вярата в които е напълно СУБЕКТИВНА) и който не вярва в него, значи е лош и ще отиде в ада. Прилагаш нещо субективно, като нещо обективно, къде е логиката? Изобщо, това че имаш субективно виждане над нещата, никак не значи че това виждане е обективно истинско. То е истинско само за теб. Точно по тази логика, можем да приравним всеки вярващ до просто напълно луд индивид. И откачалките в лудницата вярват, че ги преследват демони, или че зелени човечета им крадат ума. И те я имат тази субективна достатъчност, която не може да се докаже по логичен път. С какво християните са повече? И това че всеки си има субективни мнения, изобщо всички хора, не е аргумент в подкрепа на това че тези мнения имат някакво обективно покритие. Също както и лудите. И наистина, няма как човек да се отърве от субективното виждане над нещата, и аз не мога. И аз виждам нещата според мен самият. Както вече казах, докато има субект в уравнението, никога не чоже да има пълна обективност. Единственото което е възможно е "подобряване на адекватността" спрямо обективната реалност. И първата стъпка към това "по-обективно" виждане е именно отричане на собствените(субективните) си заблуди, чрез съмнение и самоанализ.

Ииии... естествено най-голямото противоречие. Значи, вярата е въпрос на СУБЕКТИВНА достатъчност, и ти откъде си я взел тази вяра? Нали някой друг е измислил на кой ден да постиш, в какво точно да вярваш, как да го правиш, молитвите, притчите, Библиите, моралните глупости. Някой друг ти ги е дал тези работи на готово. Тогава къде се вписва идеята за субективност. Нали субекта си ти. Защо ти е да взимаш наготово вяра и ценности? Те не са твои, те са били субективното мнение на някой друг. Значи ти взимаш субективната достатъчност на други хора и я прилагаш за себе си. Така поставено, идеята за субективно приложение на вярата е просто абсолютна малоумщина. Не стига че тази субективна реалност няма нищо общо с обективната, ами освен всичко не е и твоя, демек не е субективна.... Хииитро, много хитро.
Всъщност целия процес - от това да вземеш субективното виждане на някой друг, и да се "настройш", да имаш и ти същото виждане, си е просто едно жалко подражание и стремеж към фалшивите обещания на това виждане. Пълна имитация, никаква форма на творчество, собствено разсъждение и интроспекция. Нееее.... вместо това взимаш нещо чуждо и го прилагаш върху себе си, с жалката надежда то да проработи и за теб. И после викаш че то било отражение на твоето лично виждане. Хаха, колко инфантилно.