L31h4z попита преди известно време.... Каква е причината хората да вярват в Бог? Каква нужда имат от вярването.... В следващите думи ще се опитам да дам малко по-изчерпателен отговор, като ще включа моята теория за това явление. Естествено "моята" теория има много заемки, а вероятно и не е пълна и изчистена напълно от грешки, но това е бета версията:
Да започнем с приликите между човека и животното. Очевиден факт е че по-висшите бозайници се подлагат успешно на дресировка. Но какво е всъщност дресировката? Това е умишлено създадена схема в мозъка на животното, където някаква негова нужда Е УДОВЛЕТВОРЕНА, в отговор на определено действие. Когато на едно куче му дадеш бисквитка, когато то се изправи на задните си крака, и това се повтори много пъти, кучето започва да свързва бисквитката с изправянето на задните крака. И така се получава схема-взаимовръзка.... при правенето на нещо - получаваш нещо. След време обаче, вече изобщо не се налага да има бисквитка. Схемата на изпълнение е вече заучена, тя е станала рефлекс... остава само празната идея в кучето че то получава нещо в замяна на своето действие. Нещо подобно се получава и при хората с възпитанието и обществото. Когато човек се роди, той е ЕДИННО същество - неговите мисли и действия се припокриват напълно. Обаче хората, заради лъжите, които въртят помежду си и заради подсъзнателната нужда някой да се държи добре с тях, втълпяват идеята, че има правилно и неправилно действие. И така се създава едно разделение в човека - между това, което прави и това, което трябва да прави. Естествено в процеса на възпитание се влага този мотив за рефлексите - при "добро" действие, човека получава добро отношение и го уверяват че върши правилното действие(тоест получава емоционална бисквитка

), ако пък върши нещо "лошо", то той бива оплют, бит, карат му си, дават му негативен психически стимул. Затова и човека постепенно свързва доброто дело, с доброто отношение, а лошото дело - с лошото отношение. И също както при кучето, след време човек дори няма нужда някой да му дава милувки, похвали, и уверения, че е свършил правилното нещо - той започва сам да се "възнаграждава" психически. Но да се върнем на разделението на човека. Когато човек се роди, той е задължен да скрие онази "лоша" част от себе си, която е неудобна за останалите. Така се появява този постоянен конфликт в човешката същност и онова старо противоречие между това, което си направил, и това което е трябвало да направиш. Но именно конфликтите идват от онази "лоша" част, която човек скрива дълбоко в себе си, защото тя не изчезва. Напротив, тя стои дълбоко в подсъзнанието и определя търсенията на индивида в бъдеще. Затова и хората постоянно изпитват някаква нужда - защото се поражда една непълност, една неудовлетвореност, като резултат от разделението на човека. Скритата част от човека, лошата част, създава едно чувство на недовършеност в индивида, и така той постоянно търси нещо за да у задоволи. Това определя човешкото търсене и нужда, и всъщност това е основата на социалните взаимоотношения. Защото на всеки човек му липсва нещо различно, всеки е бил принуден да скрие различна част от себе си, и всеки подсъзнателно търси да запълни липсата на тази част. Затова хората взаимно се допълват, взаимно си разказват глупости, преструват се на заинтересовани и грижещи се един за друг - защото това им дава взаимно допълнение на това, което търсят. Примерно ученикът се изживява като незначителен и незнаещ, затова търси и реагира на знанието на учителя. Учителят пък се изживява като знаещ и можещ, затова търси някой пред който да се изживява като такъв. И примери подобни много... всеки се прави на някакъв пред друг, и без значение кой като какъв се изживява, хората взаимно си запълват нуждите. Бог се явява като образ за запълване на най-много нужди . той е най-всесилния, всемогъщ и вседобър образ, на който хората могат да подражават и на който да реагират. Бог винаги ще те изслуша, винаги ще ти даде напътствия за живота, той винаги говори на твоя език и отговаря на твоите нужди. Затова и Бог се е променял толкова много пъти, той просто е изпълнявал различни функции за различни хора в различни времена.
Но да се върнем обратно към рефлексите и това защо хората имат нужда постоянно от Господ. Понеже човекът е сложно създание и има съзнание, когато човек порасне, и вече няма кой да му се кара, когато сгреши(или да го поощрява когато прави "добро"), то човекът си измисля такъв образ. Защото в противен случая, всичкото което приема за добро и зло, би се срутило и целият му живот би излезнал лъжа. Затова човекът си измисля фиктивен образ, който да играе ролята на съдник, който да му казва кое е правилно и неправилно.... защото човекът вече така е свикнал. Затова и постоянно търси нещо, за което да се хване, и постоянно да дава оправдания за действията си пред него. А и обратното - то да дава оправдание за неговите действия.И всичкото това всъщност идва от неспособността за поемане на отговорност за своите действия - защото ако няма висш образ, който да е над всичко и да казва какво е правилно и неправилно, то човекът ще трябва да поеме отговорност наведнъж всичките си действия.... когато вече няма правилно и неправилно. Ако нямаше Бог, или сегашната му форма на измислен морал и доброта, хората нямаше да знаят какво да правят... И всичките им действия, мисли и лъжи, градени през целия им живот биха се срутили. А никой не иска това, защото ще трябва да поеме сам отговорност за своите действия, когато вече няма образ на обективно добро където може да прехвърли отговорността на това, което прави.
И цялото това разделение на човека, между това какво трябва да прави и да не прави, всъщност произлиза от "добротата", онази егоистична идея, според която не трябва да правиш определени неща, според която трябва да лъжеш себе си и останалите, и трябва да си такъв какъвто трябва, само заради добротата. В името на добротата и егоистичното добро е всичката лъжовност, която ни залива отвсякъде, и заради която сме длъжни да се разделим с лошата част от себе си, а после цял живот да се мъчим да се "събираме" и да сме пълноценни отново. Заради прехваленото добро идват всички противоречия в личността, всичките лъжи и цялото лицемерие. Този конфликт идва от това, че нисшите духом индивиди (хората деца) са предпочели лъжата, само защото тя им изпълнява някаква функция, дава им закрила, дава им идентичност и чувство за праведност. А изконната човешка природа се състои в единство между мисли и действия.... когато няма добро и лошо. Има само необходимо.
В кратце: Понеже човекът има съзнание, той има нужда да оправдава своите действия и да затвърждава своите разбирания (създадени от обществото) за добро и зло, чрез измислени персонажи, които предлагат фалшив образ на съдник и имат обективно правилни действия (майка или баща). Тоест хората имат нужда от постоянен източник на мъдрост и правилност(като в детството), с което да оправдават съществуването и действията си..