Първо gandalfepi4 е главатар само на армиите си в starcraft

Второ. Нека не забравяме че в сталкер става въпрос не за вяра в някакъв конкретен бог. Става въпрос за друга, по-сакрална и първична вяра.

Ако беше свързана с нещо конкретно то той самият щеше да влезе в стаята, или да прати вътре човек който е експлицитно духовен.

В оригиналния Пикник край пътя това си личи още повече. Момента в който Рижия достига златната сфера е показателен.

Самата стая, самата златна сфера репрезентират представата за божественото, numina-та. За това и сталкерът говори така нежно за молитвата във филма. Тя е медиумът, престъпването на прага, избирането на желание.



Липсата на действие и в двете произведения е показ на човешката природа, нашата сляпа надежда за нещо "добро" за всички, но незнанието как точно да стане това.

В религиите това пътуване е изкуствено завършено с персонализирането на стаята, на сферата. Прост и низш пас на топката на някакъв авторитетен индивид който със сигурност би направил правилното решение, което за нас е енигма.




Но така то не би било перфектно. Самият стремеж към това мъгляво "добро", надеждата, вярата е най-чистото, смело и красиво съвършенство което може да се постигне.

Ако наистина Рижия получава желанието си в какъв свят бихме живели? Всеки нахранен, никой не се ядосва или тъжи и сме надарени със студената фактологическа убеденост че вселената ще стои замръзнала в задоволително състояние - това е кошмар. Още една причина да не ми харесва идеята за незаслуженият вечен престой в елисейските полета, за който жадуват уплашени глупци с въображаеми приятели с различни имена, но еднавки характеристики.









[/b]