Какво им пречи да Вярват.

[gandalfepi4]

Първо gandalfepi4 е главатар само на армиите си в starcraft

Второ. Нека не забравяме че в сталкер става въпрос не за вяра в някакъв конкретен бог. Става въпрос за друга, по-сакрална и първична вяра.

Ако беше свързана с нещо конкретно то той самият щеше да влезе в стаята, или да прати вътре човек който е експлицитно духовен.

В оригиналния Пикник край пътя това си личи още повече. Момента в който Рижия достига златната сфера е показателен.

Самата стая, самата златна сфера репрезентират представата за божественото, numina-та. За това и сталкерът говори така нежно за молитвата във филма. Тя е медиумът, престъпването на прага, избирането на желание.



Липсата на действие и в двете произведения е показ на човешката природа, нашата сляпа надежда за нещо "добро" за всички, но незнанието как точно да стане това.

В религиите това пътуване е изкуствено завършено с персонализирането на стаята, на сферата. Прост и низш пас на топката на някакъв авторитетен индивид който със сигурност би направил правилното решение, което за нас е енигма.




Но така то не би било перфектно. Самият стремеж към това мъгляво "добро", надеждата, вярата е най-чистото, смело и красиво съвършенство което може да се постигне.

Ако наистина Рижия получава желанието си в какъв свят бихме живели? Всеки нахранен, никой не се ядосва или тъжи и сме надарени със студената фактологическа убеденост че вселената ще стои замръзнала в задоволително състояние - това е кошмар. Още една причина да не ми харесва идеята за незаслуженият вечен престой в елисейските полета, за който жадуват уплашени глупци с въображаеми приятели с различни имена, но еднавки характеристики.









[/b]

[Lychezar]

Второ. Нека не забравяме че в сталкер става въпрос не за вяра в някакъв конкретен бог. Става въпрос за друга, по-сакрална и първична вяра. Ако беше свързана с нещо конкретно то той самият щеше да влезе в стаята, или да прати вътре човек който е експлицитно духовен.

Не съм чел Пикник край пътя, предполагам съм изпуснал, но в самия филм Сталкерът не влиза, според мен, в стаята на желанията поради причината, че той е щастлив, без да има нужда от нея. Той сам си казва, че е утрепка и гнида и че нищо не е постигнал в този живот, но се радва, че може да прави другите щастливи и че това е единствената надежда, единствената вяра, която му е останала на този свят. Тоест щастието е да правиш другите щастливи или пък другия въпрос: може ли да съществува щастие на базата на чуждо нещастие? Писателят и професорът не влизат в стаята, защото осъзнават своите вътрешни желания и че ще ги доведат към погибел, както е загинал Дикобраз.
Стойностен коментар и поглед фърху филма и книгата от твоя страна, има какво да се научи! Поздравления!