Цитирай Първоначално написано от gandalfepi4 Виж мнението
Второ. Нека не забравяме че в сталкер става въпрос не за вяра в някакъв конкретен бог. Става въпрос за друга, по-сакрална и първична вяра. Ако беше свързана с нещо конкретно то той самият щеше да влезе в стаята, или да прати вътре човек който е експлицитно духовен.
Не съм чел Пикник край пътя, предполагам съм изпуснал, но в самия филм Сталкерът не влиза, според мен, в стаята на желанията поради причината, че той е щастлив, без да има нужда от нея. Той сам си казва, че е утрепка и гнида и че нищо не е постигнал в този живот, но се радва, че може да прави другите щастливи и че това е единствената надежда, единствената вяра, която му е останала на този свят. Тоест щастието е да правиш другите щастливи или пък другия въпрос: може ли да съществува щастие на базата на чуждо нещастие? Писателят и професорът не влизат в стаята, защото осъзнават своите вътрешни желания и че ще ги доведат към погибел, както е загинал Дикобраз.
Стойностен коментар и поглед фърху филма и книгата от твоя страна, има какво да се научи! Поздравления!