^
^
^ ъъммм... поста ми се състои от три параграфа

първият явно не е релевантен

вторият описва гигантската и иронична прилика между Йешуа и Митра

третият описва чуствата ми когато съм се запознал с въпросната история


И ти казваш че не разбираш на какво се смея? Ти наистина да не би да имаш някакви проблеми? Да не би да не си ми дочел поста просто?


ОК, какъвто и да е случая обяснявам като за малки дечица - смях се от сърце на иронията. Беше смешно, имаше някакво окситоксинно, ендорфинно и леко чуство когато прозрях колко наистина е изкрадена тази конкретна религия в това конкретно отношение.

Имах подобни моменти при запознаване с гностическите евангелия и с вавилонските ѝ родители.