Това, че не си намерил любовта на живота си преди две години, т.е. когато си бил на 17, абсолютно не ти дава право да говориш, че любов няма. Нали знаеш лафа, че ако не вярваме в нещо, никога не го търсим и съответно никога не го намираме. Ако всички се влюбваха на по 17, щяха да създават семейства след година - две и всичко щеше да е розово. Е, да, ама не. Някой хора не искат да са моногамни, други не знаят какво изобщо искат, трети решават че не могат повече да издържат в подобна връзка и ред още неща.
Самотен може да не си - както ти искаш да си удовлетвориш сексуалният апетит, така и останалите. Момичета и момчета търсещи секс бол. Но си самотник - чисто душевно. Да нямаш с кого да си споделиш мислите в три през ноща е сто пъти по лошо, отколкото да нямаш с кого да си споделиш леглото.
Прави секс, не се обвързвай - живота е твой. Но любовта те връхлита - това не е закон, за който има някакви правила. Не е нещо, което изисква обяснение или прекланяне. Нито си мисли, че тази която ти се обяснява е влюбена в теб. Истинската любов ще те понесе по едни бързи вълни, че дори няма да се усетиш кога си се влюбил и ще си забравиш песимистичните нагласи.