Момичета, колко връзки сте имали досега?

Ами 4, но по начина по който аз разбирам думата връзка, нито една от тях не е била читава. Не ги определям като истински и здрави връзки. Трудно ми е да го обесня. Само в 2 от тях съм влагала адски много и не съм получавала нищо. А другите две бяха.. просто така. Бих обяснила, ама ще стане дълго.

А в колко от тях сте направили първата крачка и каква е била тя?

Две. Първата - аз му писах първа, аз го търсех постоянно. Втората - бях на дискотека, видях го, знаех кой е, ама не го познавах, нито знаех как се казва. Общ приятел ми даде скайпа му. Предложих да се видим на кафе, излизахме, писахме си.. след време го поканих на рожден ден. Танцувах с него, целунах го... и така.

Смятате ли че да я направите това е "смъртен грях"?

Абсолютно не. Даже по-голямата част от флиртовете съм ги започвала аз.

Бихте ли поели иниациативата за образуването на една връзка ако има условия, които пречат на момчето-нерешителност, страх, срам, пари, растояние и т.н. неща от тоя тип?

Бих, ако виждам, че той има желание нещата да се получат. Ще спра да настъпвам ако виждам, че той не знае какво иска, че му е все тая или че ми прави шменти капели, за да му галя егото.

Има ли значение от това колко харесвате или сте влюбени в някой за да направите вие първата крачка или ако той не я направи просто никога няма да получи вашето признание че имате чувства към него?

Няма значение, достатъчно ми е ако показва голям интерес към мен. Това не означава обаче, че ще се хвърля веднага в обятията му. Ще стана много взискателна, ще наблюдавам как се държи не само с мен, а и с другите. Ще го преценявам, ще претеглям нещата, които ми харесват и които не ми харесват. Ще го тествам от време на време.. Няма да се правя на недостъпна обаче.


Честно казано мисля, че съм уморена аз да действам и да показвам, явно лоши шеги ми играе. Сега съм решила да оставя някое момче да се "бори" и да ми докаже, че иска да е с мен. Само че не знам дали ще мога да го играя "жертва на ловеца"..