Само глупавите и невежите хора са истински щастливи...

[montana6]

Темата е добра и доста обширна. Иска ми се да обхвана колкото се може повече, но не знам дали ще има време. Все пак ще изразя няколко гледни точки.

Първо, мисля, че щастието не се обуславя от знанието или незнанието, защото за мен то е въпрос най-вече на нагласа, на възприятие на самия индивид за живота. Следователно такова изказване не би било уместно.

Друго, което също ми идва наум, е, че на щастие се радва мъдрият и разумният - основен мотив в народния фолклор на доста нации. Мъдростта обаче, въпреки че е свързана със знанията, не бива да се бърка с тях и да се слагат под общ знаменател.

Още една гледна точка е, че знанието дава сила. А с голямата сила идват и големи отговорности, също така големи очаквания към даден човек. Това, естествено, няма как да не доведе до неприятни моменти и проблеми. Също така образованият и умен човек се счита, че освен личностно, трябва да е и социално, обществено ангажиран. От него се изисква да решава повече и по-сложни проблеми, тоест летвата е вдигната високо. Докато при невежия и глупавия, хората нямат очаквания и гледат да не ги натоварват с големи задачи, следователно те са по-освободени откъм отговорност и биват по-малко съдени за действията си.

Също така, когато един човек е по-образован и по-заинтересован, той се съмнява в повече работи, по-критичен е. А съмненията пораждат несигурност. Няма как да има щастие там, където има несигурност.

Довечера, ако имам малко повече време, ще пиша пак.