Много съм крива и не ми се четат всички мнения, стигнах до КумчоВълчо и го прочетох, но наистина много ме мързи.
Ако се опираме на Библията като фундамент за културата ни и много влияещ фактор при възприемането на света, дори да не го осъзнаваме (насложени модели, вярвания, философия) - наистина "Блажени са нищите духом". Защото - knowing is depressing. Няма как, когато си любознателен, да не научаваш някои неща, които не са ти приятни, и които дори те правят нещастен. Несправедливост, липса на възмездие... Можем да ги видим, чуем, усетим, когато сме по-отворени за света, когато сме любознателни и когато осъзнаваме нещата. По презумпция, макар да има изключения, по-умните хора ги знаят тези неща. Те са по-склонни да размишляват над екзистенциални въпроси, нямащи отговор. Те са по-склонни да са неразбрани, което е потискащо, тягостно, и се чувстваш самотен. Самотен, защото масата не осъззнава нещата, които осъзнаваш ти. Масата не я касае нищо, тях им дай хляб и зрелища, кебапчийско изкуство.
Просто този цитат е верен. Не намирам как някой може да го обори изобщо, честно казано.

Да, можеш да си щастлив и да си умен, каквото и значение всеки да влага в "умен", но определено живееш по-трудно.
Много по-трудно. Поне съдя по себе си. Айде, не съм супер умна. Не чета много... Но съм нещастна от това, че мисля за неща, за които другите не мислят. Че се паля за важните неща, които другите подминават, защото са безпринципни или просто не могат да осъзнаят кое е важно, кое не е. Кое е високо като духовност и кое е посредствено.

Блажени са нищите духом и тяхно е царството небесно.

Единственият + да си по-умен е, че можеш да се чувстваш superior, и изпитваш по-истински, пълни, пълноценни, интензивни емоции.. Някак всичко е по-красиво. Освен ако не се измориш да чакаш сродната си душа сред тая плява.



пп. Пиша под голям афект, така че ако съм изписала някакви тъпотии според вас, вземете го предвид, вместо да се нахвърляте с "О, ти колко си ограничена, откъде-накъде иг мислиш тия неща и пр.". Да, мисля ги.