Винаги когато започва дискусия от подобен ранг е редно първо да си изясним основните понятия и отправните точки.

Щастието е много субективен фактор, който реално няма как да бъде измерен заради своята индивидуална означаемост, но все пак е редно да кажем, че щастието в най-общ случай може да се разглежда като задоволяване на определени потребности на индивида - материални, духовни и социални.

По-ниско и по-високо интелигентния човек имат различни потребности и търсения в живота, които обуславят и този фактор на щастие в зависимост от това доколко е постижима задоволеността на личните нужди. И да, по-ниско интелигентните хора имат по-елементарни и непретенциозни нужди (по-често материални или по-повърхности), които съответно са и по-лесно достижими, което прави изпълнението им възможно и съответно прави този човек щастлив, защото е постигнал желаното. Това не изключва възможността един по-интелигентен човек също да има лесно реализируеми потребности, които също да държат неговият коефициент на "щастие" в положителна стойност. Всъщност си опира до индивида и неговите предпочитания, търсения и интереси.