Добрите хора страдат повече, естествено.Когато се раздаваш за някоя кауза или човек, когато даваш всичко от себе си и гледаш да си максимално добър - естествено биваш неразбран,отблъснат и наранен.Обръщаш внимание и се възмужаващ от най-малкото,имаш огромна съвест,ценности.. и всичко това по някакъв начин те затормозява.
Когато си лош, се предполага, че непукизма в теб надделява и не обръщаш внимание на хората околко теб, на техните думи и действия, на обстановката и положението в което се намираш. Действаш с лека ръка и теглиш майната на всичко.Това не означава, че не страдаш..страдаш си..вътрешно.. но по-малко, а и не ти пука.