Обич за обичта?

[XTREMEFREERIDE]

През последната една година го разбрах, но да, непрекъснато се чувствам така.
Начинът, по който го определям, е следния: Когато (елементарен пример) една двойка имат хубава, здрава, дългогодишна, изпълнена с хубави емоции и чувства връзка, след като се разделят поне единият от тях казва "празно ми е". Какво означава да ти е празно? Какво означава да си празен? Не го разбирам, защото явно е чувство, а не мисъл или теория на някой-си, а аз никога не съм се чувствала така. След като моята такава връзка приключи се чувствах изпълнена, направо препълнена. Усещах как в мен има толкова много любов, която просто трябва да излея върху някой.
Но не мисля, че е хубаво, не мисля, че е полезно, дори не мисля, че е честно спрямо другия да се практикува това чувство. Не бива да обичаш само защото имаш нужда да обичаш, свикнал си да обичаш, можеш да обичаш и пр.

[Blab]

През последната една година го разбрах, но да, непрекъснато се чувствам така.
Начинът, по който го определям, е следния: Когато (елементарен пример) една двойка имат хубава, здрава, дългогодишна, изпълнена с хубави емоции и чувства връзка, след като се разделят поне единият от тях казва "празно ми е". Какво означава да ти е празно? Какво означава да си празен? Не го разбирам, защото явно е чувство, а не мисъл или теория на някой-си, а аз никога не съм се чувствала така. След като моята такава връзка приключи се чувствах изпълнена, направо препълнена. Усещах как в мен има толкова много любов, която просто трябва да излея върху някой.
Но не мисля, че е хубаво, не мисля, че е полезно, дори не мисля, че е честно спрямо другия да се практикува това чувство. Не бива да обичаш само защото имаш нужда да обичаш, свикнал си да обичаш, можеш да обичаш и пр.

а как действаш в случая?
как свличаш товара, как си освобождаваш място за дишане?
//казах за себе си вече, че не е нужда, а съвсем естествен процес (като дишането), който явно не мога да прекъсна, а мисля, че ми се налага. това е, като да преливаш вода от голяма туба в шише от 0,5л. Като се напълни шишето какво правим? Или дори по-подходящ, струва му се пример, произвеждаш боклук, но имаш само едно кошче у дома си. Къде е бунището и как се стига дотам?

[xBadxApple]

Ми не особено, но понякога се е случвало. Като цяло съм грижовен около хората, което включва и някакво количество обич към тях. В последно време обаче съм главно изнервен, което НЕ включва много позитивизъм :д

[bratignat]

Момичета, спрете космополитън и розовите филми...
Като обичате ей така за обичтта, защо не обичате миришещи просяци или бездомните песове?

Обичтта е насочена към нещо индивидуално...иначе всички щяхме да обичаме тревичката, дърветата да не мачкаме хлебарките и да правим секс с всяко движещо се нещо (последното го има в митологията и се нарича Зевс, прочетете за него).
Мислите ли, че ако за тези ви възгледи разбере някое момче, ще иска да има нещо с вас? Някоя беше писала, че можела да обича лак за нокти...има голяма вероятност шише с лак за нокти да срещне главата й в един или друг момент от връзките й. Това никога не го казвай на приятеля си, ама никога.

Защо обичаме? Споделяне, нуждата да станем част от нещо с другия. Ако започнете да прибавяте още елементи ще прецакате работата. Изобщо обичтта, не е като преписване на домашно, не я проектираш върху всеки, защото се изисква оттдаденост...най-малко от женската страна.

[anonymous708973]

Аз обичам бездомни песове. Най-редовно спирам да ги галя и/ли да ги храня.
За останалото съм съгласна. Наистина изпитвам нужда да съм свързана с някого по някакъв начин, но обичам конкретния човек, а не просто ей така. Обичта наистина е насочена към нещо индивидуално, прав си.

А за любовта към лака за нокти... не си го разбрал, не зачеквай темата.

[ICanSeeTheFireBurning]

Абе т'ва мъжете сте много егоцентрични, бе! Любовта трябвало да е само за вас, а не за всички и всичко, трябвало да е заради самите вас. Ама, всъщност тъкмо затова обича човек - защото има нужда да обича. Има нужда да я даде тая любов и когато намери на кого, го прави. Да, хората на които я даваш тая любов трябва да отговарят на няк'ви твои подсъзнателни критерии, трябва тоя човек да ти харесва, но в крайна сметка се влюбваш, защото имаш нужда да си влюбен. И това е отдавна доказано. Face the ugly truth...

[SisiStrange]

но в крайна сметка се влюбваш, защото имаш нужда да си влюбен.

О, не мисля, че е чак така.
На мен ми се е случвало ужасно дълго време да не се влюбя, въпреки, че е имало свястни същества около мен. Просто в един момент се появява изключителното човече, което знае как да те накара да обичаш точно него и само него. И тогава идва влюбването.
Нуждата да даваш обич аз я разбирам по-скоро като желание да си щастлив, да имаш някой, който да гледа на теб по определен начин и да знаеш, че си му достатъчен и внасяш светлина в живота му. Това кара човек да се чувства пълноценен. Не мисля, че е някаква бясна нужда да даряваш обич, защото те изпълва и всеки миг ще я повърнеш (образно казано). По-скоро е нужда да се чувстваш значим за някого.
Това е моето мнение.

[anonymous708973]

Просто в един момент се появява изключителното човече, което знае как да те накара да обичаш точно него и само него.

Точно.
//10 букви//

[bratignat]

Абе т'ва мъжете сте много егоцентрични, бе! Любовта трябвало да е само за вас, а не за всички и всичко, трябвало да е заради самите вас. Ама, всъщност тъкмо затова обича човек - защото има нужда да обича. Има нужда да я даде тая любов и когато намери на кого, го прави. Да, хората на които я даваш тая любов трябва да отговарят на няк'ви твои подсъзнателни критерии, трябва тоя човек да ти харесва, но в крайна сметка се влюбваш, защото имаш нужда да си влюбен. И това е отдавна доказано. Face the ugly truth...

Това е отдавна доказано за бременни майки, за които както е известно са с объркани хормони (виж хормонална бомба).

Като си толкова deep in the shi....positivism, кажи ми защо има войни? Защото гадните егоцентрични мъже (за които по едно или друго време ще плачеш и желаеш) са лоши и правят лоши неща. Не нищо подобно. Аз гледам на нещата като на ресурси. Енергия, която ти осигурява съществуване. Желанията ни за тази енергия са безкрайни (лакомия), но ресурсите са ограничени. И ако трябва да избирам дали да си деля момичето с някой, или образно казано да му обявя война и изтребя познай кое ще избера, като егоцентричен мъж.

И понеже адски се дразня от тези глупости за позитивизма ще те открехна на няколко факта. Позитивната енергия, позитивизма, като нещо, с което трябва да живеем се появява в западната култура доста изкривено към 50 години на 20 ти век. Ок, като ти се е случило нещо хубаво радвай се. Но да си ухилен, като идиот и да изискваш това от останалите по всяко време е досадно, смуче от енергията ти и е един вид диктат. Нещо като 1984 (която бас държа не си чела), само, че вместо да те следят какво правиш, следят дали си усмихнат и говориш за "позитивното".

Докато в древните източни общества и философии (особено Бушидо), няма лошо, няма и добро. Трябва да си в баланс със себе си и околните. В противен случай си разглеждан като ракова клетка - или отнемаш от енергията на останалите (тялото) или оказваш прекалено голям натиск. Защо не погледнеш ситуацията от друг ъгъл? В планината си и намираш ябълка, а си гладна, като вълк. Изяждаш ябълката. След малко се появява изнемощяла жена с гладно детенце....да познай, твоята раодст, че си се спасила от глада е гибел за майката и детето. "Ама аз откъде да знам?!" - Плановете на съдбата и случайността никога не ги знаем, и както казах прекаления кеф е толкова вреден колкото прекаленото сдухване.

П.П. Ако ми кажете, че всички тези позитивизми са в резултата от близостта на Луната до Земното кълбо и ефектите върху хормоналния баланс за Вас жените, ще ви разбера.....Просто не ми обяснявайте колко сме егоцентрични мъжете - всеки от вас е имал баща, освен ако ен излезете сега с теорри за непорочно зачатие.

[Blab]

Докато в древните източни общества и философии (особено Бушидо), няма лошо, няма и добро. Трябва да си в баланс със себе си и околните. В противен случай си разглеждан като ракова клетка - или отнемаш от енергията на останалите (тялото) или оказваш прекалено голям натиск.

само не разбирам чаршафните ти бръщолевения какво общо имат с темата.
отстрани изглежда така, сякаш водиш разгорещен диспут с конкретна жена, от който до нас достигат единствено твоите разпокъсани реплики.

съсредоточавам вниманието ти/ви върху цитата.
това е основният проблем, засегнат в темата ми. нарушен вътрешен (съответно - външен) енергиен баланс. и се пита - как връщаш нещата в състоянието им на покой.

//не всеки да си мели неговото. аз търся съвети. не виждания. не размахване на пръсти и показалки. не цъкане с език. не и потупване по рамото, нито пък емпатия. като едни емоционални рационални създания вие как бихте реагирали, както бихте се погрижили за себе си, какви стратегии за дишане бихте упражнили... и т.н. да не задълбавам и да не правя всичко твърде лично.

ПП: пак благодаря на всички, че участвате. нека само всеки зачита другия, или поне да се опитаме.

[bratignat]

Чаршафни бръщолевения....внимателно с класификациите, ще ми излезе име и после няма измъкване от леглото.

Все пак си прихванала основното в поста ми - баланса. В баланса се вклюва и търпението. Когато без причина ти е адски весело и се чудиш кой да обичаш, можеш да спортуваш. По този начин автоматично обичаш себе си, защото спорта е здраве и дълголетие. Или мжоеш да учиш/четеш. Никога не може да си пре-подготвен, затова използвай времето. Даже, когато си на кеф, по-лесно се чете и спортува.

[Niakoitam]

bratignat понеже спомена за бездомните кучета. И аз ги обичам и бих ги хранил ако имах възможност и ако някой по възрастен роднина например не би ме гледал като някакво извънземно. Да когато видя някои че се гаври с някое животно вътрешно ми идва да го пречукам с някой винкел. И да, мен лично ме е страх от бездомните кучета и даже заради такова куче съм си чупил и ръката и такива кучета са тичали срещу мен, но това че ме е страх от кучетата изобщо не ми пречи да ги обичам и да ми е жал за тях. А това за войната пък беше егати и измисленият пример. Войни има знаеш ли защо? Защото има лакоми гъзове, които държат да си напълнят търбусите и не само, а войната дава пари. Друг път е неизбежна,защото има хора, които като вземат властта в една държава и се мислят за богове и не се съобразяват нито с народа си, нито с държавите в света. А ако ти си гладен, а отсреща ти има човек, който ще умре ако не изяде една ябълка и не си я изял най-човечното нещо е да му я дадеш. Но той светът се извращава и всеки гледа за своя гъз. Бебетата са най-чистите създания,а при възрастните рядко можеш да намериш някой с наистина чисто сърце.И тази промяна започва още в ранна детска възраст. Рядко изказвам тези си мисли и още по рядко на живо,защото не искам ме гледат и да се държат с мен като някакво извънземно, но понякога имам чувството че хората се раждаме на този свят просто...за да се ивратим или ако сме малко по силни все някога околните, близките или роднините ни да ни извратят показвайки ни колко е гот за да не си прецакан да лъжеш, да крадеш,да взимаш залъка от на хората устата, да им се катериш по главите,да не ти пука за нищо и никой,да се оплакваш че никой не мислел за теб,да се водят войни и т.н.. Знаеш ли. Бях още първи клас, но и сега се гордея с една постъпка, която направих тогава. Чупил съм си общо два пъти ръката. Тогава беше първият път. Точно заради кучето, което споменах по нагоре и което ме подгони в двора на училището. Приеха ме в болница и наще ми носеха вскякви вкусотии. Веднъж ми донесоха ена кутия от торта пълна с парчета диня. Бях изял няколко и бях я оставил. В съседната стая имаше едно доста по голямо момче от мен. Може би вече завържил. Беше се блъснал с колелото си в някаква движеща се кола и му бяха счупени двата крака и две ръце. Каза че му се е прияло диня. Аз се сетих че имам и парче по парче му я дадох в устата. Спомням си благодарността в очите му. Спомням си и благодарността когато съм правил за някой човек нещо как лъха от очите. Ето тази гледка е невероятна и топли сърцето. Веднъж и една съученичка ме погледна по същият начин на бала ни, когато бяхме в Турция. Тя беше болна и беше легнала в едно легло с един съученик. Помоли ме да и дам едно одеало.Аз вместо да и го хвърля както се очакваше го разпънах и я увих като бебе. И нейният поглед няма да го забравя. Процеди само едно Благодаря и ми стопли сърцето.Обичам да помагам обаче когато не съм задължен за това.За съжаление къде заради съдбата,къде заради мен нещата не могат да се подредят така че да си имам свое момиче, за което да се грижа. А това понякога се превръща в разочарование и/или зачатъци на злоба.

А ти Blab,тази обич насочена ли е към някой точно определен човек или и ти като мен я пръскаш напосоки включила searching...отвреме навреме спирайки се на някой резултат мислейки го евентуално за точният, а след това евентуално продължавайки напред същевременно продължавайки да пръскаш обич навсякъде и напосоки,когато решиш че съществото в дадената посока заслужава тази твоя енергия борейки се с това от пренасищане енергията да не се промени към друга по-лоша,защото никаква енергия в природата не се губи, а може би просто се променя когато няма място където да отиде?

[bratignat]

Niakoitam, това с кучето и просяка го дадох като пример, като да им помагаш с храна или приятелство, а като любовни отношения...но няма да изпадам в подробности, защото има реална опасност Блаб този път да ме обвини в "матрачни бръщолевения".

В човешките взаимоотношения има очаквания и според степента на покриването им -мотивация (любов, обич, приятелство и т.н.). Дори родителите, чиято обич е най-близко до безрезервната, имат очаквания спрямо нас и ако сме хаймани, отношението им може доста да се промени.

П.П. Niakoitam благородството е скрито и ненаградено. Тръгнеш ли да го изтъкваш, по какъвто и повод губи силата си. Винаги. Може да ти изглежда, че мразя кучета, животни просяци - това няма значение, който ме познава, знае отношението и действията ми в тази насока.

[ICanSeeTheFireBurning]

bratignat, не знам къде го видя тоя позитивизъм, който според теб проповядвам. Никъде не съм казала, че трябва човек да е нон-стоп ухилен и "добър" с всички, че трябва да търси само хубавите неща. Казвам, че човек по начало, по природа има нужда да обича. И всеки човек има определени подсъзнателни критерий за хора и предмети, които при появата си, отключват любовта у него. Да, той ги обича и заради самите тях - те наистина му харесват, но най-дълбоката и същностна причина да ги обича е, защото има нужда да обича. И в това няма "лошо" - това е в природата на човека. Ти обаче се възпротиви на това, че могат да се обичат и животните, мравките, предметите и т.н. А всъщност е възможно. Не казвам, че ТРЯБВА, а че е възможно. И то тъкмо заради този баланс, за който ти говореше. Когато човек не може да дари тази любов вътре в него на някой конкретен поради една или друга причина (например влюбен е, а този, в когото е влюбен не отвръща на чувствата му, или пък не е влюбен, но усеща нужда да обича), то тази любов, тази енергия не си остава просто така вътре, ами започва да се трупа в него, да напира и да го кара да я дарява да всички и всичко. Просто защото му е много и трябва да я излее някак.
А те нарекох егоцентричен понеже останах с впечатлението, че смяташ, че в една връзка жената ТРЯБВА да обича само и единствено своя мъж, да бъде отдадена на 100% само на него и на никой и нищо друго. (Ако не съм те разбрала правилно, се извинявам.) Да, би било прекрасно да е така, но според мен отдадеността не може да се изисква, а само може да бъде спечелена. А ако в крайна сметка разбереш, че твоята приятелка обича някого или нещо ОСВЕН теб (а не ВМЕСТО теб!), то в крайна сметка какво "лошо" има в това? (Ако наистина е любов обаче!) Какъв "грях" може да е да обичаш? Темата е сложна и дълбока и може да се говори много за нея, но се надявам тоя път да си ме разбрал правилно.

[Niakoitam]

П.П. Niakoitam благородството е скрито и ненаградено. Тръгнеш ли да го изтъкваш, по какъвто и повод губи силата си. Винаги.

Защо пък да е скрито и ненаградено. Стига да не се прави със задни помисли когато е показано по видно може да накара и много други хора да се чукнат по главите и да видят че има много по съществени неща в живота. А ненаградено...зависи на какъв човек ще попаднеш и ще помогнеш, но да разбира се не трябва да се изтъква така че даденият човек едвали не трябва да ти е задължен цял живот за това,даже и да си усетил че е неблагодарник. И все пак благодарността в очите си е хубаво нещо пък ако е по-благодарен може и някога когато ти си изпаднал в затруднено положение, а той примерно е в по-добра ситуация да ти подаде ръка. Не защото така попринцип е редно а от благодарност и най-вече от благородство.

[jghgh]

Братигнат, говориш за баланс, но мненията ти са небалансирани, и дори да не го признаваш, пропити с някакво отрицание, съдене, емоции (от които ти май упорито бягаш...)
Щеш, не щеш, не си източен и не можеш да си като тях. Ти си човек балканец, със силно ориенталско-западно влияние. Тоя баланс ще има да го мъчиш, ли мъчиш. Просто не си нито китаец, нито японец - няма да го постигнеш. Да не говорим колко спорно е дали точно техните философии са по-добри от западните. Искам да кажа, всичко си има две страни, и от опит знам, че не е хубаво да приемаш, че дадена философия е самото съвършенство и неотменно да я следваш. Все пак е създадена от хора, не е божествена, и е само опит за интерпретация на заобикаляващия ни свят. Не ме разбирай погрешно, много съм запалена (само че повече по китайската ), но и източните философии си имат кусури (;

Пък и сякаш приемаш буквално нещата... Затова по-рано ти казах, че се стискаш като гъз - все едно ти се свиди да изпитваш емоции и да ги изразяваш, да пръскаш света с тях. И същевременно искаш само за себе си, искаш да къташ, да складираш любов, но за съжаление тя не е диамант, който да заключиш в трезор на банката, а именно енергия, която минава през теб, топли те, приемаш я, произвеждаш я, но не и да си я пазиш "за по-късно". Момента на потребление съвпада с момента на производството :Д (география..) Дали вечно ще произвеждаш, или по някое време ще спреш, твой проблем. Както и твой проблем е да искаш някой да произвежда само за теб... егоистично е.
И не мисля, че е загуба на енергия да обичаш - птиците, природата, света около теб. И съвсем не става дума да си в някаква секта, зарибен по позитивно мислене и т.н. Просто любовта е един от начините човек да осмисли живота си.
И да не кажеш нещо, не вярвам,че в темата се визират хора, които си играят на любов и хабят енергия по неподходящите хора. По-скоро хора, на които им се обича, защото това ги прави щастливи, и защото любовта е прекрасно чувство, което те кара да се чувстваш пълен, пълноценен, и дори полезен.

[bratignat]

Хора, стига сте зяпали пространството между релсите - погледнете пътят.

Ако съм споменал песове и бездомници не се задълбавайте точно в това, все пак ако бяхте толкова обичливи към болката и проблемите нито бездомни песове нито други бездомни същества щеше да има.

Казвам нещата още по-опростено - любов означава отдаденост/грижа/внимание и отнема време. Ако твърдите, че всичко друго ви е безкрайно, то гарантирам ви, времето ви е ограничено. И ако можете да обичате 10 мъже/жени едновременно, то не можете да им отделите достатъчното време (в нормалния случай има и изключения).

Това разбирам аз под любов. Останалото може да се класифицира, като доброта, онази от библията за обичането на ближния
или онези глави от корана - как никога не трябва да отказваш вода. Само, че според мене в тази "религиозна любов" не можеш да влозиш страст, по-точно онази плътска страст, която обаче може да те отведе до далеч по-големи открития сили.

Споменах баланс, не че аз съм в такъв. Познатите ми знаят добре, че съм с неспокоен дух, никога не съм страдал от липса на идеи или хрумки как да създавам. Това означава конфликти. В природата на хората е да си мълчат при неудобство и проблем, защото ги мързи/срам/страх ги е да направят промяна. Определено не съм свикнал да ме водят, а да водя, така, че псоледното нещо, което трябва да очаквате от мен е смиреността от Библията. По-скоро ще ви запозная с лукавите способи на Макиавели. Естествено това изисква доза егоцентризъм и нетолерантност, но хей и Сталин е имал пререкания, преди да завземе властта в СССР....

Някой там - ако вярвам на рочетеното и чуто благородств, което хората твърдят, че имат, съм дълбоко изненадан от малкия брой хора, занимаващи се с благотворителност, поне сред кръговете, които познавам! А участвам в такива кръгове. Ако се занимаваш с нещо благотворително и благородно - остави делата да говорят вместо теб, при всяко друго положение е смешно.

jghgh - аз лично си падам по Бузидзма. Никоя философия не е изцяло права или общовалидна. С изключение на това което аз вярвам. Има два начина това да се промени - да си сменя мнението. По-силен опонент да ме срази и принуди да приема идеите му. Ако искаш свобода на духа, често се налага да потъпкваш чуждата. И jghgh, имам много имена, защото не съм открил себе си, но последното нещо, което съм е Балканец. Ако искаш да използваш нещо по-примитивно - тюрк става. За да не изместваме фокуса повече към мен, понеже, вече сигурно дължа цяла каса Бира на Блаб за размиването на темата й/му, предлагам, ако толкова ти се спори пиши на мен. Не, че обещавам някакво съдействие.

П.П.
Мнението, в което ме питаха, какво ако приятелката ми може да обича повече от един мъж - неин проблем. Аз съм сигурен, че има и п***утьовци, които биха се навили, зависи какво харесвате. Липсата на добър вкус е право на всеки.

[sladur4etyYy]

никога не съм се чувствала така. наистина ми звучи невероятно безумно. същото, като да вървиш по улиците с табелка ''някой иска ли да го обичам? не искам много в замяна, обещавам, ще дам всичко от себе си, само някой да поиска... моля, моля, моля, много искам!!!''. не се заяждам, просто наистина не го разбирам.

[Niakoitam]

Някой там - ако вярвам на рочетеното и чуто благородств, което хората твърдят, че имат, съм дълбоко изненадан от малкия брой хора, занимаващи се с благотворителност, поне сред кръговете, които познавам! А участвам в такива кръгове. Ако се занимаваш с нещо благотворително и благородно - остави делата да говорят вместо теб, при всяко друго положение е смешно.

Защо ли става така да попитам аз? Защото живеем в материален свят (доста по материален от необходимото) и всеки гледа как да си задоволи материалните потребности. Има хора, които явно го показват и такива, който се правят уж на благотворители, но целта им е да си напълнят джобовете. Има и такива, който го правят наистина и целта им е да го покажат пред хората за да се хванат и други на "хорото", но много хора чувствайки се излъгани от вторите не им вярват, както и такива, които разни хора ги гледат като извънземни и не уред, ако направят нещо такова просто,защото са обкръжени от материалисти и/или изгубили вече вяра хора.И не, не се занимавам с благотворителност...не че нямам желание, но не ми се е отдала възможност пък и да ми се отдаде незнам дали ще мога да се възползвам от нея заради хората около мен.
А относно това че трябвало някой само теб да те обича...в любовта има и обич, но не пречи да обичаш и други хора и същества и не трябва захващайки се за някой си да си помислиш че всичко друго вече не съществува и и се е изпарила незаслужавайки никаква обич. Май не си разбрал правилно темата. Тук се говори както за любов така и за обич мисля. А хората са казали: Ако един човек е нещастен той може да е добър, но ако е щастлив той би трябвало да е добър. Или нещо такова беше.