Обич за обичта?

[bratignat]

Абе т'ва мъжете сте много егоцентрични, бе! Любовта трябвало да е само за вас, а не за всички и всичко, трябвало да е заради самите вас. Ама, всъщност тъкмо затова обича човек - защото има нужда да обича. Има нужда да я даде тая любов и когато намери на кого, го прави. Да, хората на които я даваш тая любов трябва да отговарят на няк'ви твои подсъзнателни критерии, трябва тоя човек да ти харесва, но в крайна сметка се влюбваш, защото имаш нужда да си влюбен. И това е отдавна доказано. Face the ugly truth...

Това е отдавна доказано за бременни майки, за които както е известно са с объркани хормони (виж хормонална бомба).

Като си толкова deep in the shi....positivism, кажи ми защо има войни? Защото гадните егоцентрични мъже (за които по едно или друго време ще плачеш и желаеш) са лоши и правят лоши неща. Не нищо подобно. Аз гледам на нещата като на ресурси. Енергия, която ти осигурява съществуване. Желанията ни за тази енергия са безкрайни (лакомия), но ресурсите са ограничени. И ако трябва да избирам дали да си деля момичето с някой, или образно казано да му обявя война и изтребя познай кое ще избера, като егоцентричен мъж.

И понеже адски се дразня от тези глупости за позитивизма ще те открехна на няколко факта. Позитивната енергия, позитивизма, като нещо, с което трябва да живеем се появява в западната култура доста изкривено към 50 години на 20 ти век. Ок, като ти се е случило нещо хубаво радвай се. Но да си ухилен, като идиот и да изискваш това от останалите по всяко време е досадно, смуче от енергията ти и е един вид диктат. Нещо като 1984 (която бас държа не си чела), само, че вместо да те следят какво правиш, следят дали си усмихнат и говориш за "позитивното".

Докато в древните източни общества и философии (особено Бушидо), няма лошо, няма и добро. Трябва да си в баланс със себе си и околните. В противен случай си разглеждан като ракова клетка - или отнемаш от енергията на останалите (тялото) или оказваш прекалено голям натиск. Защо не погледнеш ситуацията от друг ъгъл? В планината си и намираш ябълка, а си гладна, като вълк. Изяждаш ябълката. След малко се появява изнемощяла жена с гладно детенце....да познай, твоята раодст, че си се спасила от глада е гибел за майката и детето. "Ама аз откъде да знам?!" - Плановете на съдбата и случайността никога не ги знаем, и както казах прекаления кеф е толкова вреден колкото прекаленото сдухване.

П.П. Ако ми кажете, че всички тези позитивизми са в резултата от близостта на Луната до Земното кълбо и ефектите върху хормоналния баланс за Вас жените, ще ви разбера.....Просто не ми обяснявайте колко сме егоцентрични мъжете - всеки от вас е имал баща, освен ако ен излезете сега с теорри за непорочно зачатие.