Обич за обичта?

[Blab]

Случвало ли ви се е да обичате, само защото не можете да не обичате? Не заради нетърпимост към самотата/самотността или някаква липсва в себе си, зейнала кухина, някакво друго празно пространство. Точно обратното, да се чувствате ужасно добре сами със себе си, но да усещате, че съдържанието на духа ви, обичта, енергията, които носите в тялото си, стигат да захранят цяла група хора.
И не, не говоря за всеобща любов, християнски добродетели и прочее идеалистични балони, а за необяснимото, съвсем непринудено желание (което прелива в нужда) да се грижиш за някого.

Напоследък се чувствам по този начин и още не мога да го/се опитомя/овладея, нямам и идея как, дали изобщо трябва. Редно ли е да обичаш разни хора? Как се упражнява обич? И възможно ли е да се изхабиш откъм съдържание?


//не игнорирайте темата ми, часът си казва думата и въпреки това, бих се радвала на сериозни отговори)
хубаво утре!)

[valdesbg]

Очаквай мой отговор в темата. Само да ми падне малко време.

[Niakoitam]

Ами зависи за каква обич говориш. Обич към родители,роднини, приятели и т.н. Или обич към любим човек. Ако говориш за обич която искаш да дадеш на някой т.е да обичаш и таиш в себе си няма по хубаво от това да се появи човекът особено ако я иска. Това може да доведе до голямо щастие. Но когато тази обич не може поради различни обстоятелства да бъде "разтоварена" към някой друг тя "натежава" и започва да причниява малко болезнени усещания в сърцето от тази си тежест.Смятам че когато не може и не може да се разтовари някакси, тя се превръща в самота/самотност или някаква липсва в себе си, зейнала кухина, някакво друго празно пространство, нещо което тежи поради липса на осъществяването му

[Blab]

добре, и по друг начин - е ли обичта/обичането начин на съществуване?
т.е. енергия, която според обстановката фокусираш в различни (налични) точки/същества, съсредоточаваш, предаваш. а когато започне да прелива в теб, пречи, затруднява дишането, натежава.

и следващата стъпка - стратегии за разтоварване. ако всичките допускания по-горе счетем за верни, как да усвоим наличния "бюджет", поддържайки един здравословен процент от него в себе си? как се раздаваш, доброволно, без някой, лаком за вземане?

*по-източно - всяко нещо, което го има, е.

[xoxi]

За мен решението на този 'проблем' е котката ми. Точно когато бях сама и ми се обичаше нещо/някой, точно тогава си взех котка. Цялата тази емоция/енергия/нужда се вля в нея и до ден днешен не съм изпитвала такива нужди повторно.
Не мисля, че тези чувства трябва непременно да се насочват към друг човек. Най-малкото, защото не всеки заслужава това, а нуждата, която изпитваме в такива моменти ни тласка повече към взимането на бързи решения, които не са водени от разума.

[Enchanting]

И възможно ли е да се изхабиш откъм съдържание?

Невъзможно е.

[vpowerrr]

Чувствам се по същия начин, предполагам. Същото желание да се грижа за някой(не ''нещо'') ме изгаря. Искам да обичам истински и да полагам грижи за човека до мен, казвам човек, защото искам да насоча тази енергия/желание/сила към човек а не към котка, куче и т.н. Но и не към кой да е. Малко е странно може би, съмнявам се да има много други момчета с подобна емоционалност, добре, че се контролирам. А дали може да се изчерпи ''бюджетът''-не. Това е нещо като...като глупостта. Винаги я има, дори да не е както е било в началото

[SisiStrange]

Случвало ми се е, но е моментно състояние. Когато бях сама се занимавах с доста разсейващи ме неща, хобита и прочие и много не се замислях като че ли. От време на време са ме хващали и такива емоции, но само за по час-2, в които съм се чувствала безкрайно самотна и искаща да гушна нещо да си обменим топлина.

[jghgh]

Чувствам се по същия начин, предполагам. Същото желание да се грижа за някой(не ''нещо'') ме изгаря. Искам да обичам истински и да полагам грижи за човека до мен, казвам човек, защото искам да насоча тази енергия/желание/сила към човек а не към котка, куче и т.н. Но и не към кой да е. Малко е странно може би, съмнявам се да има много други момчета с подобна емоционалност, добре, че се контролирам. А дали може да се изчерпи ''бюджетът''-не. Това е нещо като...като глупостта. Винаги я има, дори да не е както е било в началото

ожени се за мен! :д


по темата - случвало ми се е, но са били амо моментни състояния. и, струва ми се, можеш и да се изчерпиш, да спреш да искаш да даваш. ако си изчерпаем

[ICanSeeTheFireBurning]

Естествено, че е възможно - нуждата да обичаш е една от основните човешки потребности. Макар че любовта между мъжа и жената е една много сложна и скапана тема... Но да, напълно нормално е да се чувстваш така.

[NambyPamby]

За мен "обич" не е точната дума в случая, по-скоро хармония. Именно, когато човек се чувства добре в кожата си и е в хармония с вътрешното си Аз, се отваря и към света, и се появява онова чувство на загриженост и желание за закрила към околните.
Истинската обич трябва да си е точно такава - да прощава, да се раздава без да очаква поощрение/награда/каквото и да било друго в замяна, да съществува независимо от обстоятелствата и перипетиите, да не мрънка, да не се отказва и да не поставя 1001 условия, за да просъществува. Де факто обаче не е така и много малко хора го умеят това. Всеки от някого зависи, всеки с някого се съобразява, повечето ги мързи за себе си да живеят, камо ли за някой друг, да се борят за любовта си пък съвсем е изключено; тъжното е, че хората имаме супер много критерии какви хора искаме до себе си и често отхвърляме някой, само 'щото не отговаря на някой от тях, а измежду тях всъщност за любовта въобще няма място.

Трябва да си изключително одухотворна и силна личност, да си два пъти повече човек от човеците, за да се раздаваш безспир и да не се изчерпаш в един момент. Много малко хора въобще успяват да си пренебрегнат самолюбието и егото и да направят добро, заради самото добро, и да обичат, заради самата любов, а не 'щото очакват да им се върне.

Това последното го наричам чиста идиотщина, но пък аз съм си и чиста проба егоист, така че какво ли разбирам? Смятам, че е хубаво човек да дава мило и драго за хората, на които държи, смятам, че трябва да се държи дружелюбно и да не тръгва с предубеждения към всеки нов човек, но в никакъв случай да позволява да му се качват на главата. 'Щото, ако въобще настъпва някакво емоционално изхабяване, когато се раздаваш, то е когато го правиш за неправилните хора.

[ICanSeeTheFireBurning]

За мен "обич" не е точната дума в случая, по-скоро хармония. Именно, когато човек се чувства добре в кожата си и е в хармония с вътрешното си Аз, се отваря и към света, и се появява онова чувство на загриженост и желание за закрила към околните.
Истинската обич трябва да си е точно такава - да прощава, да се раздава без да очаква поощрение/награда/каквото и да било друго в замяна, да съществува независимо от обстоятелствата и перипетиите, да не мрънка, да не се отказва и да не поставя 1001 условия, за да просъществува. Де факто обаче не е така и много малко хора го умеят това. Всеки от някого зависи, всеки с някого се съобразява, повечето ги мързи за себе си да живеят, камо ли за някой друг, да се борят за любовта си пък съвсем е изключено; тъжното е, че хората имаме супер много критерии какви хора искаме до себе си и често отхвърляме някой, само 'щото не отговаря на някой от тях, а измежду тях всъщност за любовта въобще няма място.

Трябва да си изключително одухотворна и силна личност, да си два пъти повече човек от човеците, за да се раздаваш безспир и да не се изчерпаш в един момент. Много малко хора въобще успяват да си пренебрегнат самолюбието и егото и да направят добро, заради самото добро, и да обичат, заради самата любов, а не 'щото очакват да им се върне.

Това последното го наричам чиста идиотщина, но пък аз съм си и чиста проба егоист, така че какво ли разбирам? Смятам, че е хубаво човек да дава мило и драго за хората, на които държи, смятам, че трябва да се държи дружелюбно и да не тръгва с предубеждения към всеки нов човек, но в никакъв случай да позволява да му се качват на главата. 'Щото, ако въобще настъпва някакво емоционално изхабяване, когато се раздаваш, то е когато го правиш за неправилните хора.

Аама не съм съгласна. Нуждата да обичаш е толкова естествена и нормална, колкото и нуждата да те обичат. И е естествено, когато даваш любов, да очакваш да ти отвърнат със същото. Да, никой не е длъжен да ти отговори така - но ако искаш някой да те обича, това би могло да стане единствено като първо ти му подариш любовта си. А ако той не я поиска, няма смисъл да продължаваш да му я даваш, понеже любовта била безкористна и не искала нищо в замяна. Такава според мен би трябвало да е единствено любовта на родителя към детето.

А иначе, ако не обичаш себе си, няма как да обичаш и другите. Ако си готов да пожертваш всичко за някого, значи не обичаш нито себе си, нито този някого.

[NambyPamby]

Отзад напред: любовта носи на саможертви. Тва не значи да оставяш да те претрепват от бой или да те тъпчат като личност, да спреш да се развиваш, само 'щото "милото" не одобрявало еди-кво-си, а значи просто да си готов да правиш компромиси(което значи да жертваш малко или много свой каприз, да си готов да отстъпваш понякога) или дори да дариш костен мозък, или единия си бъбрек, за да живее другия.

Любовта не иска нищо в замяна, да. Човекът иска. Иска все признание, поощрение, признателност, благодарност, взаимност - иначе, ако не очакваше, че ще получи все някое от тия неща, пръста не би си мръднал да обърне внимание на околните и да направи нещо за тях.

[ICanSeeTheFireBurning]

Е че какво е лошото да иска Човекът? Всеки има нужда да го и да го обичат. А Любовта е част от Човекът - тя не е просто някакво пихтиесто вещество, витаещо из въздуха, че да говорим за нея отделно от Човека. Тя е в Него. И е вродена за него - новороденото по инстинкт знае как да обича. По нататък в развитието му обаче тази нормална, истинска, чиста, природна Любов по инстинкт се замърсява със всякакви предразсъдъци, определения, и прочее, и прочее... Погледни животните - и те дават, за да получат. Само човекът е набутал Любовта в определения, приписал й е нереални качества, изкривил я е и въпреки това е останал много по-необичан и необичащ от животните...

[Niakoitam]

Аз ще си изкажа мнението по въпроса най-късно до утре,защото сега нямам време.

[marilyn]

Авторке, разбирам те за какво говориш. Миналата есен и зима и аз бях така... само че имах късмета, че ми се наложи да се грижа за кученцето на брат ми няколко месеца. И цялата ми любов се изля върху него, грижех се за него с такова желание и обич, че когато трябваше да го върна на брат ми мноооого ревах.
Сега вече е минало, смисъл толкова съм заета, че имам чувство, че нямам място в себе си за някаква любов- особено ориентирана към човек. А, че кучето постоянно ми липсва и си го обичам много не се е променил тоя факт...

[anonymous708973]

или дори да дариш костен мозък, или единия си бъбрек, за да живее другия.

Вярваш ли ми, че бих? Ама наистина. Без да се замислям. В момента, в който се окажа подходящ донор.
И не мисля, че е нещо кой знае какво. Естествено е да помогна. Не си представям вариант, в който да откажа.

За мен компромисите, взаимното доверие, признателност и прочее са доста по-висока и трудна цел.

[ShtrudeL]

че на мен това ми е постоянно състояние....
не казвам че обичам този и онзи, а че имам нужда да обичам и да се грижа за някого.
И когато този Някого отсъства се чувствам страшно самотничко..

[Niakoitam]

добре, и по друг начин - е ли обичта/обичането начин на съществуване?
т.е. енергия, която според обстановката фокусираш в различни (налични) точки/същества, съсредоточаваш, предаваш. а когато започне да прелива в теб, пречи, затруднява дишането, натежава.

и следващата стъпка - стратегии за разтоварване. ако всичките допускания по-горе счетем за верни, как да усвоим наличния "бюджет", поддържайки един здравословен процент от него в себе си? как се раздаваш, доброволно, без някой, лаком за вземане?

*по-източно - всяко нещо, което го има, е.

Може би да. Обаче съм си задавал въпроса дали това зависи от характера на даден човек или от етапа на живота му, в който се намира той.Това ми е доста познато само дето понякога нистина изобщо не знам къде да я фокусирам.Стратегия за разтоварване е може би пренасочването и към някой или нещо друго, което понякога също си е трудна задача.Мисля си обаче че тази енергия,когато няма къде да се разтоварва може да доведе и до много страшни последици и...довежда.Може да накара човек да стане уязвим и да го накара да се подчини на някой,да го накара да се чувства самотен и празен, да предизвика депресия,да се превърне в злоба, да прерастне в сексуално желание, карайки човека да следва егоистичните си подбуди,защото е разочарован като секс за една нощ,секс с много жени едновременно,постоянно сменяне на партьори,което вече противоречи на концепцията за даване на любов, но мисля си е непряко свързано с това. Може да доведе дори до още по страшни неща като превръщането на един човек, който иска просто да дава любов в един безмилостен и безкомпромисен изнасилвач. Спомням си че преди 5-6 месеца сънувах един сън, който тогава си ме стресна малко. Аз съм кротко момче. Имаше едно момиче преди около 5 години, по което тичах 2 години. Често я сънувах в разни сдухващи сънища как бяга от мен, как я намирам,как не може да се получи,как прави неща,които искам само от немай къде. Тя е от типа лошо момиче.Не ми даде шанс.Та бях спрял да я сънувам.И преди 5-6 месеца сънувах следният сън: Бях я сврял натясно и се опитвах да я изнасиля.Тя викаше за помощ и се молеше, а аз само затисках устата и и продължавах.Сякаш някои друг се беше вселил в тялото ми и не чувах нищо.Единствената мисъл,която се въртеше в главата ми беше: "Поне за малко ще си моя". Като че ли се надявах да размисли и продължавах. В един момент сякаш нещо прещрака в главата ми и се почувствах адски гадно. Сълзи започнаха да се стичат от очите ми и аз си казах"Какво правя всъщност аз сега" Тялото и емоциите ми започнаха да се борят. Не исках да я пускам.Беше ми гадно от това,което правех, а в същото време не ми се искаше да я пусна,защото знаех че ще си тръгне.И с доста големи усилия успях все пак да я пусна. Всичко беше толкова реалистично че когато се събудих не можех да повярвам че е само сън и един два дни усещах тегавостта от случилото ми се насън. След това мисля съм я сънувал само още веднъж. Че тя ме търси и иска да ме намери.(което май не е точно така)

[Blab]

Много ме зарадва развитието на темата. Благодаря ви!)

[bratignat]

Не е редно д аобичаш просто ей така. Обичта трябва да се заслужи.

От еволюционна и природна гледна точка, да обичаш ей така, е загуба на енергия. А имайки предвид ограничените ресурси, това превръща такъв човек в прахостник.

[elysunny]

Никога през живота ми, вече 17 години това чувство не е изчезнало. Даже нарастна последните 2-3 години.
При мен даже е не само да насочвам тази обич, нужда към момче. Насочвам я към всички. Всеки заслужава късче обич.
Приятели, роднини, познати, случайни хора. Толкова е хубаво да видиш някои тъжен човек на улицата и просто да му пратиш малко обич, позитивност, с която да се зареди.
Обичта никога не може да се изчерпа! Преди малко в една тема написах, че понякога и за нея е късно, но сега като се замисля, никога не е късно, особено за нея! Тя винаги е достатъчна! Тя е пътят, по които да станем по-добри!
И мисля, че трябва всички ние да запомним едно, ТОВА КОЕТО ДАВАМЕ, Е ТОВА КОЕТО ПОЛУЧАВАМЕ
обичай, за да бъдеш обичан
бъди приятел, за да имаш приятели
и т.н.

[jghgh]

Не е редно д аобичаш просто ей така. Обичта трябва да се заслужи.

От еволюционна и природна гледна точка, да обичаш ей така, е загуба на енергия. А имайки предвид ограничените ресурси, това превръща такъв човек в прахостник.

това ми звучи малко като "стискам се като гъз".

[bratignat]

това ми звучи малко като "стискам се като гъз".

Имаш алтернативно мнение или реши да се изкензаш тук?

[Meoww]

Случвало ми се е. Обичам да обичам и винаги съм влюбена...било то в човек/цвете/песен/лак за нокти ако щеш...няма значение.