bratignat, не знам къде го видя тоя позитивизъм, който според теб проповядвам. Никъде не съм казала, че трябва човек да е нон-стоп ухилен и "добър" с всички, че трябва да търси само хубавите неща. Казвам, че човек по начало, по природа има нужда да обича. И всеки човек има определени подсъзнателни критерий за хора и предмети, които при появата си, отключват любовта у него. Да, той ги обича и заради самите тях - те наистина му харесват, но най-дълбоката и същностна причина да ги обича е, защото има нужда да обича. И в това няма "лошо" - това е в природата на човека. Ти обаче се възпротиви на това, че могат да се обичат и животните, мравките, предметите и т.н. А всъщност е възможно. Не казвам, че ТРЯБВА, а че е възможно. И то тъкмо заради този баланс, за който ти говореше. Когато човек не може да дари тази любов вътре в него на някой конкретен поради една или друга причина (например влюбен е, а този, в когото е влюбен не отвръща на чувствата му, или пък не е влюбен, но усеща нужда да обича), то тази любов, тази енергия не си остава просто така вътре, ами започва да се трупа в него, да напира и да го кара да я дарява да всички и всичко. Просто защото му е много и трябва да я излее някак.
А те нарекох егоцентричен понеже останах с впечатлението, че смяташ, че в една връзка жената ТРЯБВА да обича само и единствено своя мъж, да бъде отдадена на 100% само на него и на никой и нищо друго. (Ако не съм те разбрала правилно, се извинявам.) Да, би било прекрасно да е така, но според мен отдадеността не може да се изисква, а само може да бъде спечелена. А ако в крайна сметка разбереш, че твоята приятелка обича някого или нещо ОСВЕН теб (а не ВМЕСТО теб!), то в крайна сметка какво "лошо" има в това? (Ако наистина е любов обаче!) Какъв "грях" може да е да обичаш? Темата е сложна и дълбока и може да се говори много за нея, но се надявам тоя път да си ме разбрал правилно.