Здравейте. Това сигурно ми е първия сериозен пост в този форум. Попринцип не обичам да говоря по лични теми в интернет, но ми е интересно дали сте били в подобна ситуация, пък и умирам от скука днеска......

Та бях аз с едно девойче година и половина, което ми беше много присърце каквото и да си говорим... Много си се обичахме ама от 30 дни - 28 се карахме и все пак си бяхме заедно. Та разделихме се предии 2 месеца по общо съгласие, защото иначе ще се избиеме. Още си се обичаме, коментирали сме го ама е тъпо да се съберем, защото ще се караме още 2 месеца и пак ще се стигне до тука. Към същината на въпроса.....

През тези последни 2 месеца през които съм сам излизах с дооста момичета. С някои само секс с други бяхме уж заедно там 1-2-3 седмици. Но просто не са ми интересни и не изпитвам желание да съм с тях, нямам никакъв ентусиазъм, който би трябвало да съществува в една нова връзка.... Безразлични са ми дали ше съм с тях, дали ше ги видя днеска, пък и гледам че и на тях не им пука за мене особено. Та ясно ми е че очевидно не са били МОЙТО момиче така да се каже не съм намерил моя човек. Ама баси какъв е тоя случай за месец и нешо се пробвах с 3-4 момичета да излизам и толкова да не намеря човек, с който да си допаднем. Сега дори няма някое конкретно момиче, което да ми е интерес, да имам цел. А пък през тези 2 месеца осъзнах, че момчетата колкото и да се правим "на твърди копелета", че не ни пука за никой, че нямаме чувства едва ли не, си имаме нужда да има някой до нас, да има на кой да звъннеш вечер или той да се поинтересува от теб, да има на кой да звъннеш по празниците... Та сега направо съм се отчаял че мога така да си излизам с некви случайни с месеци и да не намеря човек, за който да ми пука, което ми е гадно, защото напоследък открих че съм по сантиментален и чувствителен от колкото си мислех или от колкото се правя. Макар че надявам се че точно когато не търся ще се появи мойто момиче и към него ще имам истински чувства и ще ме грабне във филма както с последното, с което бях дълго време.

Та въпроса ми е, вие чувствали ли сте се по подобен начин? След колко време решихте "проблема" и как стана, като не се отказахте да търсите или се оставихте на течението и вашият човек се появи в най-неочаквания момент?

Благодаря ви за отговорите и вниманието към темата!