1 Глава : Нощна тъма


-Ало. Кой е на телефона? . . . (затворих).
Исках да чуя отново гласът и . Тя беше добре , само това имаше значение за мен . . .
* * *
Навън беше светло , но някак мрачно , небето потъмняваше и сякаш всеки момент щеше да завали . Дълго време гледах през прозореца на самолета с празен поглед , блуждаещ из безкрайната синева.След 6-те години прекарани в Гърция , реших да се върна в България и по – точно в малкото селце , където бях отраснал .
След няколко часа самолета се приземи на летището в София и още със слизането ми дъждът заваля . Стичаше се по бледото ми лице и горчив вятър , напоен със сладникав парфюм ме караше да се задавя. Светлините на града блещукаха , отразявайки се в мократа земя . Тантури – от колко време исках да се върна там , да видя пак танцуващите с дъжда драгили , да докосна пак меките и коси. Бях изтощен от пътуването и реших да хвана такси до гората.
- От къде сте? (промърмори шофьора).
- Моля? (въобще не го слушах , мислех единствено за нея . . . )
- Не изглеждате тукашен.
- От Гърция.
- И каква работа имате из мрачните горски дебри по това време?
- Не ви засяга!
- Ха! Съжалявам че попитах!
- Искам да сляза тук. Спрете таксито!
- Както желаете!
Чувствах се изтощен , но ми се искаше да походя пеша до селото. Бях толкова озлобен към всички , исках само да я видя отново. Да вкуся сладките и устни , да докосвам пак нежната и кожа . . . това не бях аз. Звярът в мен напираше да излезе и грешни мисли се наддигаха , карайки ме да полудея.
- Моята единствена . . . незабравима . . .

* * *
Нощта бе млада , но коварна и престъпна , дъждът тихо ръмеше и напояваше буйната зеленина . Насред нищото , сгушено в горските дебри , спеше малкото селце – Тантури . Тишина и спокойствие царуваха тук , но скоро щяха да бъдат нарушени . Батерията на телефона ми падна , лоша идея беше , че не се обадих на никой че пристигам. Дъждът се засилваше, вдигнах качулката си и закрачих бързо към гората . В тази грешна нощ дивите животни бяха излезли на лов . Странник в черно , бърз като вятъра , тичаше през гората и наближаваше селото . Странник без сянка , странник без душа , преследван от черни гарвани и вълци . Зверовете ме гонеха , а очите им светкаха като факли в мрака . Най – накрая стигнах до портите на селото (цялото село бе обградено с огромна дървена ограда от палисандър и масивни дъбови порти.Вътре имаше множество фенери , осветяващи улиците и постоянно се носеха из въздуха цветчета от рози и драгили.) и заблъсках силно(обикновено по това време трябваше да има пазачи , които да охраняват от разположените до портите наблюдателни кули. Изглежда обаче нямаше никой тази нощ). Настигаха ме , чувах вълчият вой и отекващият в гората , грозен гарванов крясък . Усещах леденостуден дъх във врата , причерняваше ми и точно когато бях изгубил всякаква надежда ,усетих как някой ме стискаше за ръката и ме теглеше навътре през портите . Мрачната фигура ме захвърли върху калната земя и затръшна портата . Беше тъмно и не виждах лицето на този който ме беше спасил , но по светлината идваща от уличния фенер разбрах , че бе жена.
- Благодаря ти !
- Не можем да се отървем от проклетите животни!Превърнаха се в пречка за клиентелата ми .
- Клиентела? Димана , ти ли си ?
(Димана беше красива и импулсивна , с дълга черна коса и игрив поглед.Тя бе един от малкото ми останали приятели в България след заминаването ми) .
- Нямаше те 6 години ! Не пишеш , не се обаждаш , а сега изведнъж се връщаш , носейки само проблеми със себе си! Дано имаш добро обяснение Ектар.
- Моля те ! Не започвай тази тема сега . Как разбра , че съм аз?
- Видях те в София на летището , но не бях сигурна , че си ти , затова те проследих.
- Ха , какво пък си правила в града ?
- Моля те! Не започвай тази тема сега !
Опитваше се да ме иронизира , гледаше ме с големите си зелени очи и лека усмивка подчертаваше красивото и лице .
- Колко красива си станала .
- Подмазвач. Ела да те гушна.
- Значи все пак съм ти липсвал.
- Не се надценявай . Между другото отивам да отворя клубът , наближава полунощ .
- „Нощна тъма” ?
- Да разбира се.
- Още ли държиш тази дупка?Не мога да повярвам , че въобще някой ходи там.
- Повечето са местни , но като цяло идват доста хора . Мислех , че ти харесва .
- Много неща се промениха откакто заминах.
- Както и да е . Отиди си до вас , вземи си един горещ душ и си довлечи задните части . Аз ще се обадя тук там , а ти гледай да дойдеш до час.
- Ще бъда ! Искам само да знам . . . тя . . .
- Не знам Ектар . Ти как мислиш? Откакто замина , тя се промени . Вече не е доброто малко момиченце , което остави .
- Нямах избор!
- Всеки има избор . Хайде тръгвай , че ще настинеш , ще те чакаме .
- Ще дойда. Трябва да говоря с нея.

* * *
Бях премръзнал целия , но не от студ , а от чувството за вина към моето момиче . Обичах я , но трябваше да замина , за доброто на двама ни , трябваше да бъда сам . Дъждът вече не валеше спокойно , а се забиваше в главата ми като ледени висулки . Краката ми не издържаха или от тежката раница на гърба ми , или от спомените , които изведнъж ме връхлитаха и се разбиваха в лицето ми . Паднах на колене на стълбите пред имението , наложи се да пълзя до врата , борейки се с мислите си и с коварното време.
Когато отключих и влязох бях меко казано изненадан. Имението бе на родителите ми , но те отдавна не живееха в България и го бяха завещали на мен . Нямаше ме 6 години и очаквах всичко да е затънало в паяжини и мръсотия , но се оказа точно обратното , сякаш някой се беше грижил за къщата докато ме нямаше . Захвърлих багажа и се затичах нагоре по стълбите . Свалих мокрите дрехи от себе си и влязох в банята , застанах пред огледалото и се опитах да се взра в себе си , да видя какво се крие под черната качулка.
Беше ми набола брада , косата ми бе станала дълга , а погледът ми - уморен от всичкият този страх , от непрестанното бягане и криене (трябваше да се приведа малко в ред и да използвам старата машинка на баща ми ) . Бях едва на 27 , а се чувствах като на 50. Животът ме мачкаше всеки ден , надявах се само със завръщането си в Тантури нещата да се променят , но тази нощ , първо трябваше да понеса последствията си.
В главата ми бе пълна каша , трябваше да си събера мислите и да се съвзема преди да се срещна с приятелите си . Застанах под душа , пуснах горещата вода и притворих очи . . .