3 Глава : Под бялото було

3 месеца по – късно . . .

Беше късна есен , нямаше и помен от зеленината , която красеше Тантури. Дърветата бяха оголени и потъмнели от скръб листа се вееха по покварената земя. Много неща се бяха променили , Хектор беше полудял и бе готов да зaлови и убие всяко едно животно в околността. Постоянно разправяше за някаква „ Тайна милиция ” и как щял да събере хайка и да излезе в гората. Случаят с Андрей бе вече минало , сега старецът имаше по – важни дела , като да налага лудите си закони в селото (в Тантури той беше властта). Приятелите ми се държаха странно , а аз сякаш започвах да полудявам. Виждах само зверове в лицата на хората , не можех да спя и често се озовавах на различни места на сутринта. Единственото , което ме крепеше бе , че когато се събудех на сутринта и не помнех какво бях правил през нощта обикновено съм бил пил.
Вечерта решихме да се съберем отново в : „Нощна тъма” , щяха да затварят клуба понеже след няколко дни щеше да има бал с маски по случай 105 години от създаването на Тантури. Димана искаше повече хора да присъстват , вместо да се наливат в клубът , отдели пари и започна строеж на голяма бална зала от външна страна на селото (в близост до гората на мястото на старата конюшна) . Всички бяха съгласни , а и от известно време нямаше и следа от вълците.

* * *

- Рано си станал! (провикна се Алина).
- Не можах да заспя !
- Какво правиш там горе Ектар , въобще знаеш ли . . .
- Защо не млъкнеш и не ми подадеш чука.
- Ремонт на имението . . . Уауу ! Наеми майстори.
- Мога и сам да се справя !
- Хей! Какво става с теб ? Сериозно .
Очите ми се наляха със сълзи , хвърлих последния фас и се спуснах надолу по стълбата . Алина стоеше точно пред мен и ме гледаше с тъжен поглед. Притиснах я силно в мен и я целунах страстно.
- Какво става с момчето ми ?! Какво става с нас Тари?
- Мисля , че полудявам миличка , виждам разни неща , а и Хектор . . .
- Знаеш ли . . . мисля , че имаме нужда от почивка . Нека отделим поне един ден , само за двама ни . Ще говоря с Хектор.
- Права си и мисля че можем да си го позволим.
- Нека отидем в гората , ще се върнем до залез.
- Опасно е.
- Ще те пазя.
- Хаха. Не се и съмнявам скъпа . . .
* * *
Докато се осъзная Алина вече ме дърпаше по един баир за ръка и се смееше.
- Готов ли си?
(Трябваха и по-малко от 2 минути за да накара Хектор да ме освободи , ще си отбележа никога повече да не я подценявам).
- Какво ? Да не се шегуваш . . . успяла си да го убедиш да ме пусне ?
- Хей , да не забравяме , че Хектор е баща на Димана. Той не е лош човек Ектар , просто е отдаден на работата си.
- Така ли ?! Тогава би ли ми казала какво стана с детето , което той остави да бъде разкъсано пред портите?
- Да. Детето бе син на Изабела , Хектор го е спасил , видях се с нея преди няколко дена. Това което си чул , не е било дете , а по – вероятно вълчи вой.
- Разбрахме се , че този ден ще е само за нас . . . и никой друг , далеч от всичко и всички. Нека сменим темата . . .
- Ти гониш. (блъсна ме на земята и се затича по хълма.)
- Само да ми паднеш!
След 10на минути (по обяд) стигнахме обширна поляна , посиняла от „Дрaгили” (растения , които вирееха само в Тантури . Бяха сини на цвят с дълги стъбла - приличаха на кръстоска между мак и лале. При дъждовно време разпръскваха семената си с въртеливи движения навсякъде и ухаеха чудно).
- Драгили ! (изпищя Алина)
- Хах. Ако знаех , че ти харесват толкова щях да ти купя.
- Не , благодаря. Знаещ , че обичам дивите цветя , искам просто да им се порадвам.
- Давай тогава. Радвай се , тичай , викай . . . та нали и ти си диво цвете , ще правим каквото си искаме днес.
Беше толкова красива , дългите и руси коси се вееха и танцуваха с вятъра.
Изведнъж започна да ръми и драгилите развъртяха глави , разпръсквайки синкавите си семена , които се разхвърчаха с отблъсналите се в тях капки дъжд.
Беше величествена картина , само аз и тя , обградени от летящи сини цветчета носещи се из въздуха като пеперуди. Гледах я как тичаше по поляната и танцуваше в дъжда , беше неустоима.
- Твоя съм! Днес можеш да правиш с мен каквото поискаш.
- Танцувай за мен.
Топлият дъжд се стичаше по красивото и тяло и мокрите и дрехи започнаха да прозират. Блъсна ме на земята и започна да танцува , бавно , пристъпвайки към мен. Малките сини семена се докосваха до нежната и кожа и галеха розовите и устни , карайки я да потрепне от възбуда. Хванах я за ръката , съборих я на земята върху меката синя трева и я целунах. Целувах я по врата и вдишвах от сладкия и парфюм , беше се стопила в ръцете ми , чувстваше се отново защитена в прегръдките ми. Свалих презрамката и със зъби и докосвах с устни мократа и кожа. Притискаше голото си тяло в мен , галех гърдите и с драгилините цветчета и горещ въздух излизаше от посинелите и устни. Дъждът беше топъл , направо горещ , но времето бе студено и усетих как изтръпвам , но не можех да спра. Прехапвахме устни до кръв и преплитахме голите си тела , изпаднали в екстаз.

* * *

107г по-рано - Тантури (основаването) :

Беше блудна нощ , из въздуха се носеше аромат на съблазън и разголени тела танцуваха по осветените улици . . .