Абстиненция

[RipTheChain]

*Продължение ^

Набит,заплашителен,прокуде ният ангел премери духа с поглед.Втренчи се в лицето му - една нотка на ужас проряза иначе безчувственото му съзание."Какво е това?" помисли си падналият ангел,вгледан в духа - духа,чиито зъби бяха оголени в демонична усмивка,а сияещите му очи жадно зяпаха демона,сякаш бяха зеещи дупки,в които колкото и да се вглеждаш,няма да можеш да намериш признаци за разумен живот.Падналият ангел се приближи,запазил самообладание.Ръцете на двамата полетяха във въздуха заплашително.Ръцете им се сключиха.Те се здрависаха.Това бе срещата им,едно здрависване.След това духът,с още по-чудовищна усмивка,се скри зад ъгъла,после сви по една малка алейка и сгромоляса тялото си,една купчина кости,обвита в бледа кожа.Падна на земята и се облегна на близкия контейнер.Въздъхна силно и се огледа.Мястото му се стори уютно - бездънна уличка,с червени тухлени стени и една малка лампа,поставена точно над главата на духа.Още една въздишка.След което безплътното подобие на човек разтвори дланта си бавно,пръстите му трепераха,усмивката на лицето му ставаше все по-широка и по-широка.В ръката му седеше една малка ампулка - опърпана,одраскана,пълна със гадна на вид субстанция.Предмет,който веднага би хвърлил в боклука,без дори да се замисляш.Този боклук обаче вкарваше духа в екстаз,само вида му бе достатъчен да го накара да се усмихне.Това бе радостта на онова,което той наричаше живот.От някъде се появи спринцовка,лежаща в другата ръка на духа."Да...ДА!" промълви той,докато трескаво изпълваше спринцовката със субстанция."ДА!",иглата проблесна на светлината от близката лампа,в същия момент рязко се заби в безплътната ръка на духа...Последва жалък стон,ръката се отпусна,очите се забелиха,главата се залюля "неадекватно"......и тази вечер отмина......