Обичам я!

[adrenal1n]

Хаха, все едно описваш мен в момента, само че момичето знае за чувствата ми към нея.. Вече 1 година правя всичко възможно за нея, казвала ми е, че цяло лято си е мислила какъв шанс има с човек като мен, който толкова държи на нея, но после следва " Но не мога да накарам сърцето си да чувства нещо, което не изпитва". Почти през вечер сме заедно, прекарваме по 2-3 часа заедно, седим в колата и си говорим, държим се за ръка, гушкам я, но само това..
В момента имам възможност да се захвана с друго момиче, към което за момента не изпитвам нищо, но не знам, супер объркан съм.. 1 година не се загърбва просто ей така..

По принцип имам някаква регистрация в сайта, която не помня и нямах намерение да си правя нова, но си направих специално, за да ти отговоря. Мога да ти кажа, че аз съм била на мястото на твоето момиче и мисля, че този коментар ще те ти е от полза.
Едно момче (да го наречем А.) ме харесваше в продължение на почти година, но той не ме привличаше по същия начин. Аз бях силно влюбена в друг (да го наречем Б.), нямах очи за друго момче и А. беше за мен просто приятел. Още тогава осъзнавах, че А. е момче, в което си струва да се влюбиш. Личеше му, че е влюбен в мен - малките неща, които правеше, начинът, по който очите му светеха, като ме види... и как непрекъснато искаше да сме заедно, въпреки че не правехме кой знае какво. Дори си спомням как неведнъж си казвах " Не може ли просто да се влюбя в А.? "... мина се определен период от време, аз напълно преодолях Б., а пък А.... не знам, може би се промени, а може би просто моят мироглед се е променил и осъзнах, че чувствата ми към него не са същите. Събрахме се и мога да ти кажа, че в момента усещам, че той е всичко за мен. С всеки ден любовта ми става все по-силна, неговата също (да чукна на дърво) и, сериозно, никога не съм била по-щастлива!

Така че, ето това е моята история, прави си изводите - Винаги има някаква вероятност мнението й за теб да се промени. А. ме спечели с това, че винаги беше на разположение, независимо колко късно го търсех или в каква ситуация се намирах - той винаги беше там за мен. Ние, момичетата, имаме нужда от някой, който да ни закриля. Някой, който в 3 часа през нощта ще излезе на разходка с нас, просто защото имаме нужда от някой, с когото да поговорим. Ако смяташ, че не можеш просто да изтриеш чувствата си, остава да направиш точно това - Бъди винаги до нея, показвай й, че може винаги да разчита на теб. А. никога не ми е казвал директно, че има чувства към мен, но аз през цялото време го знаех. Тези неща не са трудни за забелязване, така че няма смисъл да правиш признания и разни такива неща, според мен тя вече знае. След време може би ще оцени какво златно момче име до себе си и ще отвори очите си. Не гарантирам нищо, за жалост, но при мен в действителност се получи така. Ако преди една година някой ми беше кязал, че ще обичам А. ... бих му се изсмяла в лицето. Но... сега е факт
Успех !

Чета ти поста и имах чувството, че го е писало "моето момиче" (е, докато не стигнах до "аз напълно преодолях Б., а пък А...."), но ми даде капката надежда, от която се нуждаех в момента, благодаря ти! (: