Случва се по веднъж в училище. На кой рано, на кой по-късно. Просто в даден момент разбираш, че на хората, с които по ирония на съдбата си всеки ден, не може да се разчита по начина, по който ти желаеш. Наречи го несъответствие на характерите, осъзнаване на действителността, лични или глобални проблеми, свръхегоизъм, все тая... Фактите са си факти, и колкото и шантаво да звучи, радвай се, че си стигнал до тук. Защото отсега си задаваш въпроса "а от тук нататък?.." Свиквайки да очакваш от тях приятелство, получаваш нещо друго, някакъв вид емпирични връзки, те поставя в ситуацията на човек, от когото може да се очаква всичко... Да излиза сам, да излиза с други, да не излиза...все тая... до това "приятелите" няма да стигнат, защото не умеят да разберат що е човек дето е видял тоя и оня колко струват буквално... Въпрос на време е да се стигне до някакво усреднено решение... И то ще дойде независимо от това какво е казано, какво е пробвано.., просто ще дойде и ще удовлетворява и твоята, и тяхната страна... А засега като станеш пийни едно кафе и си кажи че нещата ще се оправят... па ако ще и да са 10 приятели... Успех