Щом искаш да се откажеш, давай! Хората се борят за много неща-любов, приятели, пари - в общи линии-щастие. Но те се борят до някаква степен. Ако ходиш по нечий задник прекалено много време и му покажеш, че би загубила достойнството си, само за да може той да е до теб, ще осъзнаеш, че вече в теб няма гордост. Ще мине още време- ето тогава ще загубиш достойнството си. Никой няма право на сълзите и цялото ти сърце. Защото в сърцето, има една малка частица, която е само твоя, само за теб, и когато се бориш за някого, ти я отдаваш, губиш я, точно така, това е достойнството, гордостта, самосъхранението. Не бива да се измъчваш с въпроса " Какво би станало", щом усещаш, че той не си заслужава. Принципно, се боря. И не само аз. Но идва един момент, в който всички спираме. Това е момента, в който осъзнаваме, че това е causa perduta и че въпросния елемент, никога, ама никога, няма да усети, че даваш всичко за него, или пък просто няма да те приеме. В този момент, всички борещи се , искат да се върнат назад, за да могат на време да кажат " Сбогом". С достойнство.
А под дали "заслужава", се има впредвид, дали този човек ще оцени, че ти се бориш за него и дали би направил същото.