Не знам кой ще го прочете и кой не, но имам нужда да споделя. Аз съм съвсем обикновенно момиче на 15. Или поне така изглежда. Не съм имала проблеми с приятелите си,със семейството ми и т.н но от 2 години насам... живота ми се провали. Преместихме се .. и се притеснявах, че няма да намеря приятели, че с никого няма да се сприятеля. Е не беше така, запознах се със супер яки хора, това бяха едни от най-добрите ми приятели... никой не ме питаше къде отивам, и с кого ... и държа да отбележа, че вечерния ми час беше до 8,9. И нямах никакъв проблем с това въпреки че другите ги пускаха до повече. Беше една незабравима година. И след това, всичко се обърка. Родителите ми, не ми имат никакво доверие и не знам защо, просто изведнъж ми забраниха да се виждам с тези момичета ... и не ми позволяваха да излизам след 6 часа. И до сега е така. Две години вече, "вечерния" ми час е до 5 6 .. а лятото до 7. Абе хора това номално ли е ? Какво съм направила не знам, не мога да си го обесня. Знам само, че сестра ми беше направила едни глупости преди време и заради това сега аз си плащам или поне аз така си го обеснявам. Свързано е с момче ... с което и до ден днешен са заедно, радвам се за което. Явно баща ми се страхува да не направя и аз нещо такова затова и не ми позволява да си имам пряител, смисъл такъв ако разбере, че си имам големи проблеми ще стават, за което ми е супер гадно. Всичките ми приятелки казват на родителите си, и те се радват за това, приемат го съвсем нормлано но аз ... аз не мога да го направя, колкото и да ми се иска да не ги лъжа и да им кажа всичко. А да говоря с баща ми.. е просто изключено, познавам го и повярвайте няма и да се опита да ме разбере. И да, сега си имам приятел ( той ми е първото "гадже" ) .. 3 месеца сме заедно и мога да кажа, че страшно много го обичам, но кажете ми как да му обесня това ? Дори и най-разбрания да е няма да го приеме затова реших просто да се разделим. Не мога да го лъжа повече, а и искам той да е щастлив. Знам, че ще е най-голямата ми грешка и че много ще ме боли.. но наистина не знаете какво е. Плюс това, нямам никакви приятели. Само 2 момичета от моя клас, и още една две извън училище. И не защото не съм общителна или защото не ме харесват. Напротив, смея да кажа, че много момичета и момчета постоянно "айде да излезем" "ти все не можеш" "ела да спиш вкъщи" "айде на кафе" Просто това с излизанията ме ограничава адски много, и не мога да излизам с тях, те стоят до към 9 10 вечерта, някои от тях излизат в 6, а аз трябва тогава да се прибирам. Казвам ви това не е живот. Единственното което ми остава е да чакам да стана на 17 18 .. та се надявам да си променят отношението към мен. А дотогава ... на училище и вкъщи... Дори през седмицата когато съм първа смяна не ми позволяват да излизам хаха вече направо не знам да се смея или да плача. Толкова ме измъчва това че дори по едно време мислех да се самоубия и всичко да свърши. Тръгна ли да говоря с майка относно излизанията, тя ми вика " не ме занимавай с глупости" и излиза от стаята голямо разбиране нали? Опитвала съм се много пъти да не мисля така, събирах сили и продължавах мислейки колко хубав е живота.. но с времето сякаш свикнах да живея така. И сега когато се осъзная, определено мойто не е живот. И какво ми викат "какво толкова ти липсва" ... хаха не могат да осъзнаят колко неща ми липсват .. особено тяхната подкрепа и обич. Колко са се лишавали заради мен и т.н дори и така да е .. аз им благодаря но защо се държат така с мен. Не осъзнават ли колко ме нараняват? Не им ли пука как се чувствам? Еми след няколко дена, вече всичко свършва. Няма да лъжа приятеля си повече, и ще му кажа че това беше всичко. Знам че ще го заболи и че след това ще ме намрази, но би било много по добре за него. А колкото до мен, щом съм издържала до сега... ще издържа още 2 3 години. После се махам от вкъщи и това е. Единственото за което тогава бих съжалявала е това, че не изживях едни от най-хубавите си години пълноценно и предполагам щастливо. Мерси на всеки който го прочете.