Това със самоубийството е най - глупавия вариант, добре че не си направила нещо. Да скъсаш с приятеля ти също е тъпо. На 15 си, достатъчно си зряла да имаш една нормална връзка.

Вместо това, седни и поговори с вашите. Не по обичайния начин, по който го правиш, защото очевидно няма ефект. Сподели им всичко което те измъчва, както сподели тук, нека разберат как се чувства дъщеря им, че не е вече малкото момиченце на 10 - 11 годинки, което трябва да има вечерен час в 18 часа следобяд... Нормално е да се притесняват за теб, но реакцията и отношението им към теб не е нормално. Покажи им да разберат че те ограничават твърде много, че един вид ограничават живота ти.

От теб зависи, дали ще се решиш и как точно ще проведеш разговора. Но не оставяй недомлъвки, поискай им обяснение защо? Поискай причините, поради които те ограничават така. Ако успееш и успееш да проведеш диалог с тях, разбереш причините, може би ще успееш да ги успокоиш за нещата които се притесняват и нещата да се променят.

Проблема при вас е комуникацията - не общувате достатъчно и това създава стени мужду вас. Трябва да се научиш да им споделяш, така ще сте една ръка по - близо и ще ти имат доверие.

Понякога родителите, в стремежа си да предпазят децата прекаляват, ето тук едва момента в който трябва да им обясниш как се чувстваш, за да погледнат и от твоята гледна точка.

Успех все пак.