А, авторке, някога замисляла ли си се, че ако не споделяш пред вашите, е нормално да има предразсъдъци към приятелите ти? Нормално е и да ти нямат доверие, щом не говориш с тях.. твоя си грешка. А тея филми за самоубийства някой друг път - аз често съм се дразнел, че понякога нашите не ме пускат да оставям на нечий рожден ден до сутринта, или пък трябва да се прибера за вечеря към 7-8, въпреки че приятелите ми оставаха до 9-10, или пък да не ме пуснат последната Нова година навън... кофти ми беше, ама го приех, защото знам, че се грижат за мен. А относно живота ти - мога да кажа, че не е ужасен, защото, ако беше, нямаше да имаш време да се тюхкаш наляво и надясно какви проблеми имаш.. аз не водя кой знае какъв живот, но наистина познавам хора, които са на ръба, но се борят до последно, а не се вайкат на този или на онзи. Ако си мислиш, че ще дръпнеш напред с оплакване - сбъркала си рейса. Успех!