С разговор далеч не винаги се получава. Прочетете пак мнението на Пантерата на тази страница и си помислете какъв е въобще смисъла от разговор, когато едната страна не слуша, навила си е нещо на пръста и хич не я интересуват други гледни точки. Авторката си написа още в първия пост, че се опитва да говори с майка си по въпроса. И отговора какъв е? "Не ме занимавай с глупости." Колко пъти ще опитвате да говорите с родителите си, ако все получавате този отговор? А? Малко обидно няма ли да ви стане? Няма ли да се почувствате все едно ви загърбват? Все едно ви подтискат?
Аз НИКОГА не съм имала вечерен час. Именно, защото нямах забрани, никой не ми го е поставял като заповед, един единствен път не съм се прибрала след 8, освен ако не съм с придружител и не съм казала предварително в колко, с кого, къде. Възпитанието не се състои в заповеди едва ли не с цел да ти порасне работата, че можеш да си контролираш детето и да го въртиш на шиш колкото си щеш, а в това да му обясниш ЗАЩО нещо не е правилно, защо не може така и защо в крайна сметка то ще е потърпевшо. Като отказваш едно тъпо обяснение и поне някаква причина, се получават точно отношения роб-владетел.
Щяла била да се пропие/проебе не знам си какво, ако не я пазели. Ми да я пазят бе. Да и кажат колко са жалки момиченцата на по 13-14, които обикалят и повръщат в храстите и са спали с 2ма-3ма. Да седят и да общуват. Да и обяснят те как виждат света, да може и тя да вникне в гледната им точка. Така, ако ще приятелките и да са проститутки от околовръстното, пак няма да се "повлече" по акъла им. Да не говорим, че хич не е задължително, ако имаш приятел на 15 или някой път се прибереш в 8 да пропаднеш от раз. Глупости пълни са това. Човек, възпитан с определени представи за живота, няма да се разк**вави от това да излезе, да има приятели и да си има гадже, с което дори не правят секс.
Вие само си въртите на пръста: "Ау, не можела да излиза след 6 и мрънка." Въпросът ни най-малко не е в часа, а в самотно отношение, в забраните, в невъзможността да си поговори нормално с някого, в това, че дори не може да си седне лятото пред блока с приятеля и и да си говорят без да се страхува, че ще я накажат.
Аз лично и сега не напирам да излизам по тъмно, даже хич (на 19 години съм), но дали ако утре майка ми ми тресне "Няма да излизаш никъде, забранено ти е. Точка по въпроса." и като я попитам защо ми заяви: "Защото аз така казах.", дали тогава все още ще съм спокойна по въпроса, дали няма да ми стане неприятно, че ме режат без дори да ме уважат достатъчно, че да ми дадат нормално обяснение?