Живота ми е ужасен... :х

[ICanSeeTheFireBurning]

Абе, я стига сте я нападали! Като не знаете какво е да ви отглеждат такива инфантилни изроди, си трайте. А към авторката - миличка, трябва да вдигнеш революция у вас. Много ще ти е кофти, през много неща ще трябва да минеш, но в крайна сметка ще е полезно за теб. Трябва да осъзнаеш, че имаш пълното право да изискваш от родителите си житейската зрялост, отговаряща на годините им. И имаш право да ги критикуваш, понеже те реално я нямат. Да създадеш и отглеждаш дете е огромна отговорност, а щом ваште са я поели, имаш правото да изискваш от тях да го правят, както трябва! Трябва да осъзнаеш, че причината да се чувстваш по тоя начин е в тях. Но вина за положението си започваш да имаш и ти, ако не правиш нищо, за да им се възпротивиш.

А за твоят приятел вдигам всички крайници да не късаш с него просто така. Бори се за любовта си! Съветвам те да му разкажеш цялото положение у вас (ако вече не си го направила), да му кажеш как се чувстваш и всичко и да го оставиш сам да прецени дали да прекъснете връзката си, или иска да остане до теб въпреки всичко. (Мое лично мнение е, че ако те обича, няма да те остави.) Трябва да го решите заедно, а не ей така, да му сервираш вече взето решение. Мой съвет е освен това да кажеш на родителите си за него. Изобщо няма да те лъжа - ще стане третата световна, но това така или иначе трябва да стане. Ще ти се наложи да се караш с тях, да ги убеждаваш, макар че няма да ти вярват, но така ще се научиш да отстояваш себе - нещо на което по принцип е трябвало те да научат... Понякога в човешкия живот (даже всъщност доста често) болката и кризите са това, което ни кара да порастваме, да се развиваме и да ставаме в крайна сметка по-зрели и по-щастливи. Няма да ти е никак лесно, но пък за сметка на това ще е изключително полезно. Всичко това го говоря от преживян до болка опит, понеже и аз минах през сходна на твоята ситуация. Желая ти успех и сила!