След 2009, тази е може би най-трудната ми година.
Тръгнаха си много любими хора. Нещата бяха в застой. Загубих смисъл.
Срещнах няколко абсолютно приказни същества, които ме задържаха жива.
Работих по специалността си и се почувствах част от нещо, което не ми се бе случвало от твърде отдавна.
Започнах да се чувствам все по-добре сама със себе си, което ме накара още повече да страня от другите.
Корея.
Татко се разболя.
Като цяло, годината ми беше самотна, несподелена, изстрадана, намечтана, после безпътна, сива, празна, накрая ужасяваща до безчувственост.

За 2012 си пожелавам смисъл. Хоризонт. Да се почувствам значима и жива. Някой да ме обича така, както аз обичам. Всички наоколо да са добре.