1-вата ми позитивна тема за 2012:Ето защо толкова много ме вълнува темата за гейовете

[D1esel]

Преди години, в 10-ти клас, в класа имаше едно момче, което очевидно си беше гей. Ама такъв гей, който ходи като прицнеса, държеше се по-женствено и от момиче. Все си припяваше някакви песнички, Разбира се всички други хетеросексуални му се подигравахме ежедневно, имало е случаи, в които, не че е бил бит, но примерно са го бутали, заплашвали са го с бой и т.н. Веднъж на една от класа бяхме на рожден ден и момичето го беше поканила. Той стана да танцува и всички почнахме да се смеем. На него му стана гадно и се е разплакал в една от другите стаи. Момичетата отидоха при него и после дойдоха при нас и стана егати скандала. Те започнаха да ни шамаросват, защото сме се държали гадно с него. И бяха прави. В този момент нещо в сърцето ме заболя. Не че ме заболя, но усетих какво означава да усетиш болка в сърцето, какво е да те гризе съвестта. За първи път ми се случи подобно нещо. Целият купон се развали. После той мина през нас, докато си тръгваше и мазната му физиономия, която дразнеше толкова много всички просто се беше изпарила. Единственото, което се виждаше на лицето беше болка и тъга. Едно от момчетата му каза: "Извинявай, не искахме да те обидим. Не ни се сърди" и разни такива работи. Той отново се разплака и каза през сълзи: "Не ви се сърдя, и аз на ваше място щях да се държа така. Вие се страхувате от мен, затова се държите така. Страх ви е да не се отключи това, което при мен е отключено по рождение. Да не мислите, че ми е кеф да търпя всичко това? Ако можех бих се променил, но не мога." Ние нищо не му казахме. Всички бяхме като стъписани. Болката в сърцето още повече се увеличи. Осъзнах, че съм наранил човек и то от страх. Аз и другите момчета го гледахме как излиза и нищо не му казахме, защото разбрахме, причината поради, която се държим с него така - а именно това, което той каза - че се страхуваме да не се отключи в нас това, което при него е отключено по рождение, и защото оъзнахме, че сме наранили този човек. Той повече не дойде н училище, беше се преместил. И във фейсбук наскоро го мернах, пратих му рекуест за приятелство, но той не го прие. И отново усетих болката в сърцето. Усещам я всеки път, в който се сетя. Другите изглеждаха бързо, че са забравили случилото се. Дали са го забравили, или не са - не знам. От тогава много разсъждавам на тази тема. И разсъждавайки, съм стигнал до много "философски" изводи, без дори и да съм прочел и една философска книга. И съм сигурен в едно - както един гей не може да се промени и да стане нормален, колкото и да иска, поради терора, който цялото общество отправя към тях, така и един хетеросексуален не може да стане гей, ако общува с такива хора, а със сигурност още по-малко, ако просто се държи любезно с тях.

Моят призив към вас е - бъдете толерантни към хомосексуалистите и всички хора, които по един или друг начин ви изглеждат различни и странни. Защото зад мазната муцина се крие един невинен, чувствителен и раним човек. Човек като всички останали. Аз се убедих в това. Не пожелавам на никого да разбира това по начина, по който аз го разбрах. Години наред аз още се чувствам виновен към това момче. Затова ме послушайте, защото наистина тази тема не си я съчиних. Истина е.