Здравейте ,
никога не съм предполагала,че ще моля за помощ във този форум .. откакто съм тук все помагам, но явно все някога идва момент в живота на човека, когато опира до каквато и да е помощ. Благодаря предварително на тези, които ще си направят труда да прочетат и ще помоля авторите на безсмислени коментари да си ги спестят.

Ситуацията ми е адски сложна и заплетена, историята ми е дълга и по принцип мразя да разказвам, защото винаги съм се оправяла сама и само аз си знам през какво съм минала, но в момента чувствам, че ако не споделя ще превъртя .. Ще се опитам накратко ..
той е моята първа любов, истинска любов, бих казала гимназиална и адски искам да вярвам, че е любовта на живота ми .. банално и клиширано - така го чувствам.. Не съм заслепена от любов имала съм достатъчно време да осъзная,че това е нещо истинско, нещо за което си струва да се раздадеш докрай.. Той е най-красиво и най-болезнено нещо в живота ми .. Започвам.. един поглед ми беше достатъчен, за да знам какво искам и исках него.. бях девети клас, той осми .. Просто един ден го мернах в коридора на училище и вече знаех,че той е различен.. към него ми трепна и не просто така .. усетих,че той по нещо си е специален .. Оттогава преживях много, платих цената за всяка моя прищявка .. Така минаха четири години .. страхотно бурни, емоционални години ... с много тръпка, много чувства, много обрати, кръговрати.. Не искам да изпадам в подробности, защото както вече споменах историята е много дълга, накратко може би просто е достатъчно да кажа, че и двамата преживяхме много за да сме заедно по едни или други причини и нито за момент в нас чувствата не угаснаха, със всеки ден го заобиквам все по-силно.. Нещата, които ни се случиха много ни сплотиха и не ни спряха да се търсим един друг.. не ни спряха да сме заедно .. и сега все още сме ..но само в сърцата си .. Вече съм студентка първа година и изведнъж разстоянието пропука всичко и то не заради нас двамата, а заради това че неговото семейство е против това той да дойде да учи при мен, защото сме щели да си направим бебе и бъдещето ни щяло да умре и още куп причини.. Това от няколко месеца адски ни изцежда.. поставям се на мястото му и не знам какъв е изхода, те го заплашват с това,че ще го оставят без пари.. Това не е толкова страшно разбира се, той си е адски самостоятелен и работи и си изкарва пари , но за студенти по медицина е много трудно .. въпреки, което пак вярвам, че няма начин да не се справим... Нещата задълбаха още повече когато той започна да ме отблъсква .. за да не съм част от адът в който живее, но мен това ме убива .. вече два месеца не ме заедно .. преди няколко дни се видяхме, каза ми,че винаги ме е обичал и че винаги ще ме обича.. не нямало как да сме заедно.. Боря се със супер шибани обстоятелства цял живот.. такива войни изживя тази любов, иска ми се да напиша всичко ,но думите са просто повърхностно описание на неща, които просто не се описват .. В крайна сметка техните не му позволяват да идва при мен, но аз не съм и държала на това .. догодина ще живеем само на 60 км разстояние не мога да приема,че това е пречка за тази връзка... Имам нужда от странична гледна точка, побърквам се .. знам,че вероятно би звучало тъпо и на мен сигурно би ми звучало преувеличено, ако някой друг го казва .. но аз знам,че това е мъжът на живота ми и не мога да гледам как обстоятелствата ми го отнемат ...........

Благодаря ви ..