".. но аз знам,че това е мъжът на живота ми и не мога да гледам как обстоятелствата ми го отнемат ..........."
Не изричай такива силни думи, от тях човек само може да страда. Нали знаеш, че ако мислиш по един начин на 19 години, ще мислиш по съвсем друг на 25, а пък и живота предлага такива неочаквани обрати...
Хубаво е, че знаеш какво искаш от цялата тази ситуация, но за мен и родителите до голяма степен са прави. Очевадно е, че искат сина им да се развива професионално и цялото му внимание да е насочено към ученето. Ако наистина го обичаш, остави го да постъпи така както смята за най-добре
Според мен трябва да съчетаеш много прецизно нещата, хем да се бориш за любовта, но и същевременно да оставиш всичко да тече по реката на живота. В крайна сметка няма никакво значение, кой, къде ще учи и колко километра ще ви делят за няколко години. Ако любовта ви е достатъчно силна ще успеете да я запазите дори и пред всички трудности, през които ще преминете. Както в квантовата механика никога не можеш да знаеш точното положение на един електрон, можеш само да го предполагаш, така до известна степен е в любовта. Хубаво е да се бориш, но понякога и това не стига.
Хайде, желая ти късмет. Той е много важен, дори и когато е лош, защото ни прави по-силни
Последно редактирано от modjodjodjo : 01-07-2012 на 12:10