- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- ДНЕВНИК: Как се чувствате vol. 21
Супер якия ден !!
Хем успяхме да поучиме малко по физика, и после .. ох толкова е секси!
Искам пак.
Мааалко съжалявам за прекалено дългата ми история с този човек. Радвам се, че покрай него пораснах и станах тази, която съм сега, но точно в момента адски много ме е яд на себе си, че съм се опитвала толкова прекалено много пъти да го вържа за себе си, че сега, когато просто искам да го употребя, той не може да приеме, че може да искам само това от него. А като привабим към картинката и патологичния му страх случайно да не се обвърже някъде с някого за нещо... направо ми предстои една дъъълга и разгонена седмица.
Офф.. добре бе .. вече :/
Саднато му било.. кофти му било.. и на мен ми е много неща.. ама нищо не ти казвам.. спестявам ти :/
уф .. <333333 гадно ми е, защото ми пука ужасно много ... :///
~ ` всяка минута, в която сu тъжен,
губuш по една мuнута щастuе.. ♥♥
'щото на този си му знам възможностите и колкото и трагично да се справя, съм си му научила чалъмите и се справям добре. Новите са несигурни и са дървеняци, а освен това не притежават такава приятна дискретност. Май не е прозвучало както трябва. Исках просто да кажа, че ми се прави секс.
Those peeps...
5 от 10.Казано понародному-горе-долу.
http://www.youtube.com/watch?v=jZZKLZafk5c
Последно редактирано от Equilibrium1992 : 02-25-2012 на 19:25
babity
Изтрий си няколко ЛС-та, да ти кажа 2-3 неща.
Welcome to the Jungle...
Днес за 3-ти път се разплаках на изпълнения на Adele.
Какво гласище вади тази жена...
Определено искам да я слушам и на живо!!!
И спря да се върти за миг земята..
Цял следобед реанимирах и... мда. Денят още не е загубен, де, вливам едно кафе и сядам да чета.
зле.
шибаното таро не лъже.
явно няма да го видя никога повече, явно 3 меча са си 3 меча.
така мразя да трябва да споря с тях и в крайна сметка те винаги да ме убеждават с правотата си.
фък.....
и то не е като да не съм го знаела от 2009 още.
просто не ми е писано явно точно с този човек.
честно казано,, понякога се чудя дали на него ще му се случи някоя толкова да примира за него. сигурно, той е страхотен.
и все пак.
ама както и да е. така или иначе не го заслужавам.
и тва е някаква съдба. явно така е писано. и печеля нещо, което сега не осъзнавам, докато губя него.
деъм. искам да замина в Италия.
и да направя коренна промяна в живота си.
защото така трябва. и защото е нелепо да ми се ходи в софия само заради него.
оффффффффффффффффф
тежко.
тежко тежко тежко.
edit:пак съм драматизирала за глупости, от което всъщност не ми е много по-добре. в крайна сметка, да, отново неуравновесени шитове и драми. пууууууууууу.
Последно редактирано от jghgh : 02-25-2012 на 20:31
I'm tired of feeling like I'm fucking crazy
I'm tired of driving 'till I see stars in my eyes
I look up to hear myself saying,
Baby, too much I strive, I just ride
Тъжно............ ;/
"Щастливите хора сигурно не са тези, които имат всичко и най-хубавото, а тези, които извличат най-хубавото от това, което имат. Животът не е въпрос как да преживееш бурята, а как да танцуваш в дъжда!"
Emotional. I just wanna feel...
Welcome to the Jungle...
Може ли да дойда до Варна да ми гледаш на карти, моля те, моля те, моля те?
По абсолютно същия начин се чувствам иначе като jghgh.
Не мога да се справя с живота си, хал хабер си нямам в коя посока да поема. Занимавам се с 1001 неща, срещам се със страшно много хора, излизам, купонясвам, всичко е уж на мястото си, а всъщност нищо не е наред. Чувствам се като малко дете на панаир в непознат град, което е изгубило от поглед родителите си за миг и после се лута ли, лута из тълпата, а не ги открива. Снощи се хванах, че даже и на пияна глава пак мисля и премислям някви неща, дето нормалните хора щяха да са ги преживели и забравили след седмица сигурно. Най-много ме е яд(и се проклинам хиляди пъти сигурно дневно), че позволих да се превърна в такава задръстенячка. Искам разни неща, имам си разни стремления, често всичко, което си пожелая, направо от небето ми пада и всичко щеше да е просто прекрасно, ако... на финалната писта не давах отбой. Всичко се развива чудесно, направо нереално добре и тъкмо когато нещата вземат да станат сериозни, аз се плаша, съвсем съзнателно се държа като дебил, за да прецакам отношенията и изчезвам по терлици. Чудесни възможности за сериозна, нормална, пълноценна връзка прецаках за по-малко от година и ме гризе отвътре вече какъв, по ягодите, ми е проблемът, и защо се държа като чичо Скрудж при все, че бяха страхотни момчета и реално, адекватна причина да вървя против себе си и против тях, нямаше? И точно тва е най-глупавото в цялата история, че направих всичко, което можах да се сетя - пътувах, смених обкръжението, гледах да съм нон-стоп ангажирана, мрънкотих как все не се получава, а не ми хрумна, че не се получава заради мен самата. За първи път не знам какво да правя, че да се преодолея и да успея да се съхраня о време, преди тотално да съм се саморазрушила.
Ако започвах живота си отначало...
Бих си позволила да греша повече следващия път.
Бих постъпвала по-глупаво, отколкото този път.
Бих вземала на сериозно по-малко неща.
Бих разчитала повече на късмета си.
Бих пътувала повече.
Бих изкачила повече планини и преплувала повече реки.
Може би бих имала повече истински проблеми, но по-малко въображаеми.
Сигурно сте разбрали, че съм от хората, които живеят разумно и здравословно - ден след ден, час след час.
Да, преживяла съм своите звездни мигове.
Ако можех да живея отново, бих изживяла повече такива моменти.
Всъщност, бих се опитала да няма нищо друго. Само мигове.
Един след друг, вместо да изживявам толкова много години ден след ден.
Бях от хората, които никъде не тръгваха без термометър, грейка, дъждобран и парашут.
Ако можех да започна всичко отначало, следващия път бих пътувала по-леко екипирана.
Ако можех да започна живота си отново, бих ходила боса от ранна пролет до късна есен.
Бих танцувала повече.
Бих се возила на повече въртележки.
Бих набрала повече маргаритки.
Последно редактирано от NambyPamby : 02-25-2012 на 21:25
Изморена и зверски преяла. Така не се бях тъпкала от години, имам чувстото, че за 3 часа качих 10 кила :Д Яко съм подута.
Чувствам се нещо...празна, не знам защо. Не ми е скучно, имам си всичко, обаче ми е празно някак и не знам защо. Няма просто причина. Не ми е комфортно явно в сегашното ми(ни) положение.
Everything changes, but beauty remains ...
Пие ми се кафе с моето момиче. Вчера нямах достатъчно фуриоко, но днеска съм презаредила и ще е разпускащо да си поплюем този онзи. Което обаче най - вероятно ще остане като задача за утре следобед. Трябва да приготвям багажи, а тооолкова ме мързи. И не съм сигурна откъде идва това нещо, но някакво гласче отвътре ме подкукуросва да го ударя на спонтанност. Дано през идната седмица имам тази възможност.
Мързеливо ми е. Не мога да повярвам, че утре отново сме на училище...
"Щастливите хора сигурно не са тези, които имат всичко и най-хубавото, а тези, които извличат най-хубавото от това, което имат. Животът не е въпрос как да преживееш бурята, а как да танцуваш в дъжда!"
Перфекциозно! Много ми е 'убуу![]()
maDamn
^you gotta be kidding me -.-
хубаво ми е, похапвам сладолед, времето е хубаво и мисля да излежа да потичам![]()