ДНЕВНИК: Как се чувствате vol. 21

[jghgh]

^Откъде тоя интерес?
Главно, че нещо не ми се поема отговорност. Ако можех да съм все беозтговорна, хаир щеше да е. Ама не може тъй. Трябва да сме отговорни - я за чувствата на другите, я за постъпките си.

Има и друго, ама не е за форум. Е, бх, ще го кажа. Кога не съм си изливала чевиите във форума. Чудя се дали съм достоен човек, предвид че съм импулсивна, или примерно, не обичам "като по книгите". Наранявам и словесно и с дела, а после уж много обичам. Грешна съм явно, много. То за тия мисли ме провокира един приятел, дето много обича приятелката си, с която скъсаха наскоро, ама й написал груб смс, в който я нарекъл "пача". И щял да изгори всичките им снимки заедно. Замислих се: "Ама че грозно.." А същевременно и аз мога да обиждам хората, които обичам, и се замислям, че е толкова неправилно. Може би не мога да обичам, може би никого не заслужавам, щом го наранявам словесно, и щом съм готова да го нагрубя по някакъв начин - дали с намек, или с конкретна дума. Замислих се колко не съм честна, и как въпреки че се имам за добра, все пак не съм, все пак съм черна, опорочена, и се държа неприемливо. Да, не трябва да се съдим. Нито себе си, нито другите. Опитвам се да разбера и моя приятел, който е обичал приятелката си и от яд й е написал груб и обиден смс. Но това е просто недостойно. Обичал си някого, после го обиждаш.
За миг се почувствах страшно недостойна. А допълнително сега, след 3 часов разговор с един мъж, съвсем се чудя вече аз добър човек ли съм. Искам го, не го искам. Пък той е раним. И аз като слон в стъкларски магазин ще взема да строша всичко. Не искам да е зависим от мен, страх ме е, че тъй ме харесва. Не искам да е зависим от мен и да поемам отговорност, а същевременно бих поискала нежност. За близост ми е толкова трудно да реша, и не ми се поема ангажимент.
Как да не се смятам за лошо същество после.
Едно е сигурно обаче - ще играя на честно с него.


Ето, споделих, независимо дали това те е интересувало, или не.

[anonymous708973]

То за тия мисли ме провокира един приятел, дето много обича приятелката си, с която скъсаха наскоро, ама й написал груб смс, в който я нарекъл "пача".
Може би не мога да обичам, може би никого не заслужавам, щом го наранявам словесно, и щом съм готова да го нагрубя по някакъв начин - дали с намек, или с конкретна дума.

Бъркаш двете неща.
Това неговото е пълна простащина.
А твоето... винаги нараняваш любимите си хора - съзнателно или несъзнателно, казвайки или правейки нещо. Неизбежно е. Важното е след това да осъзнаеш грешката си и да се извиниш, колкото и изтъркано да звучи. Вероятно ще ти бъде простено, макар че е малко вероятно да бъде забравено, особено ако си настъпил някого по болното му място. Друго важно е да си го направила с цел градивна критика. Това, разбира се, означава да критикуваш само неща, които зависят от човека.
Имаш склонност да се филмираш. Понякога нещата са точно толкова прости колкото изглеждат и не е нужно да ги мислиш повече

Готино ми е. Гледам слънчевото временце и си представям колко готин ден ще е... а ако остане малко време само за нас двамата, ще е направо идеален.

[jghgh]

Имаш склонност да се филмираш.

damn true!!
едно изречение което да обобщи същността ми :д


аз съм Ок сега, наспах се добре и си пия фреша от портокал и лимон. днес ще ходя за рокли за бала. лудница ще е. събота е лудница. идват всякакви хора от околните села и градове и е лудница.

[umri]

^Откъде тоя интерес?
Главно, че нещо не ми се поема отговорност. Ако можех да съм все беозтговорна, хаир щеше да е. Ама не може тъй. Трябва да сме отговорни - я за чувствата на другите, я за постъпките си.

Има и друго, ама не е за форум. Е, бх, ще го кажа. Кога не съм си изливала чевиите във форума. Чудя се дали съм достоен човек, предвид че съм импулсивна, или примерно, не обичам "като по книгите". Наранявам и словесно и с дела, а после уж много обичам. Грешна съм явно, много. То за тия мисли ме провокира един приятел, дето много обича приятелката си, с която скъсаха наскоро, ама й написал груб смс, в който я нарекъл "пача". И щял да изгори всичките им снимки заедно. Замислих се: "Ама че грозно.." А същевременно и аз мога да обиждам хората, които обичам, и се замислям, че е толкова неправилно. Може би не мога да обичам, може би никого не заслужавам, щом го наранявам словесно, и щом съм готова да го нагрубя по някакъв начин - дали с намек, или с конкретна дума. Замислих се колко не съм честна, и как въпреки че се имам за добра, все пак не съм, все пак съм черна, опорочена, и се държа неприемливо. Да, не трябва да се съдим. Нито себе си, нито другите. Опитвам се да разбера и моя приятел, който е обичал приятелката си и от яд й е написал груб и обиден смс. Но това е просто недостойно. Обичал си някого, после го обиждаш.
За миг се почувствах страшно недостойна. А допълнително сега, след 3 часов разговор с един мъж, съвсем се чудя вече аз добър човек ли съм. Искам го, не го искам. Пък той е раним. И аз като слон в стъкларски магазин ще взема да строша всичко. Не искам да е зависим от мен, страх ме е, че тъй ме харесва. Не искам да е зависим от мен и да поемам отговорност, а същевременно бих поискала нежност. За близост ми е толкова трудно да реша, и не ми се поема ангажимент.
Как да не се смятам за лошо същество после.
Едно е сигурно обаче - ще играя на честно с него.


Ето, споделих, независимо дали това те е интересувало, или не.

Не си лош човек. Даже май си прекалено добър. Живей си докрай, радвай се на малките неща и по-рядко смесвай текила с водка.

[anonymous708973]

по-рядко смесвай текила с водка.

хахахахаха :д

babity, "наритам маминка"