Тъпо. Мъчно ми е и искам да сме си заедно пак както преди иии да си се видим дори за малко. Странно е.. познаваме се от толкова малко време, а сме толкова добри приятели. И днеска хубаво ми наля малко акъл.. ама кой ли го слуша.
ИИииии пак излиза, че не ми се получава работата... провал ли е? Много я мразя тая дума "провал" защото ме е страх от нея.... не съм свикнала да се провалям.
И пусти му инат дето не се отказвам... понякога е ебаси агонията... самонаранявам се и не ми пука...
Не е важно от къде идваш, нито къде отиваш. Важното е да си щастлив по пътя.
http://www.vbox7.com/play:21a70aa5
^ Честит да ти е ;d
хх... Чудя се как може да има такива хора. Използват те и не им и мигва окото....
И имат наглостта да го приемат за нормално. Нямам думи
Чувствам се супер притисната от родителите ми и ИСКАМ спокойствие за бога
Заместител на любовта, има ли кажи ми сега?
Заместител на болката, която чувствам в мойта душа...
Заместител на любовта от който да не ме боли...
Заместител на болката....има ли кажи???
чувствам се объркана.не знам дали е от тея случеи,в които трябва да изчакам или да се откажа: )).времето ще покаже може би...
Хубав ден, спокоен, ненатоварващ и прекаран с тях. <3
Имах време и да си поспя, и да прочета малко от книгата, и да си свърша всичката друга работа, която имах да върша. Маминка олекна стабилно днес, колко бързо замина цяла пачка пари за всички тези данъци, такси, застраховки и простотии х.х
Предстои ми път. Заминавам с някакво нежелание,не знам защо! Нооо надявам се всичко да бъде ОК ...пф . Утре едно сладко човече има рожден ден , а аз летя за майната си :S пфш! Някакво ми е никакво бее,дано се върна с по-добри емоции!
maDamn
Денят започна перфектно, всичко изглежда щеше да е добре... До обяд. Сега ми е супер тъпо и кофти, имам чувството, че вътре в мен има огромна празнина, която може да я запълни само Той... Ама като не го осъзнава, няма какво да направя..
"You fail to recognize that it matters not what someone is born, but what they grow to be."
Albus Dumbledore.
Тооолкова ме мързи, а имам да пиша ебаси романа.
Н Е Р В Н А !!!!!
Първоначално написано от antifashionshit
++
не разбирам защо ми се разсърди, а сега ми е малко тъпо така -.-
и трябваше да ходя на лекар, да уча по философия..май няма да е днес обаче..
Нека спрем войната по пътищата заедно. /В памет на Милена Б./
в настроение "love it all"
усещам как ставам досадна на приятелите си с позитивните лозунги, които им сипя, просто защото аз съм добре.
ейй, хич не се харесвам значи. като съм щастлива и наред, забравям черногледството, а сякаш и забравям как да съм съпричастна и да съчувствам качествено.
аз съм от ония хора, дето се усмихват на живота, когато и той им се е усмихнал. пък е малко тъпо. щото спре ли да ми върви, веднага пак ставам някакъв досаден песимист и най-добрия психолог.
как ли може да се избегне това? : ? *мисли*
I'm tired of feeling like I'm fucking crazy
I'm tired of driving 'till I see stars in my eyes
I look up to hear myself saying,
Baby, too much I strive, I just ride
това никога не е досадно
*вече съм добре, но ще трябва да ходя на училище след малко и никак не ми харесва -.-
Нека спрем войната по пътищата заедно. /В памет на Милена Б./
Липсва ми пианото.
Много.
Добре иначе. Спокойна съм, слушам кавър-версии и се възхищавам на музикалните умения на разни хора, докато се чудя дали някога и аз ще подновя отдавна забравените си занимания.
Родител на 3 000 километра от мен.. не ми е мн яко, определено.. особено като нямам връзка с нея.. >.<
"You fail to recognize that it matters not what someone is born, but what they grow to be."
Albus Dumbledore.
ебати простата, нагла, злобна овца. има още много хляб да изпапка, докато ме стигне. дотогава ще е най-добре да си кротува, че не всички хора успяват да реагират хладнокръвно при близки срещи от третия вид и като нищо ще й набият шамарите, и без тва понякога само това помага.
инак съм доволно. видях се с мойте, забавлявах се, изпълних си таргетите за деня, са съм вдигнала крачката и си почивам.
вкараха ми стабилна оферта и се чудя дали да приема, щото гърнето с жълтиците се е поопразнило.
Ей... ще мине ли един ден без някой да ми развали настроението.
Искам да се изнасям вече от нас, писна ми. 'Бахти простото племе. И после аз съм била злобна... ми то... на кого да се метна и спрямо кого да се отнасям добре.
Днеска, като изключим, че изпуших дневната доза цигари, май нищо друго не съм свършил..
Има 10 вида хора. Тези, които могат да четат двоичен код и тези, които не могат.
Послушах съветите в Cosmopolitan и си сложих пролетни цветя в стаята... Наистина действат много ободряващо... Очертава се прекрасен ден, стига да не ме изпитат по Биология ;д
"You fail to recognize that it matters not what someone is born, but what they grow to be."
Albus Dumbledore.
Деба тоя врат, от вчера схванат, жилки се обръщат, нерв се възпалил , не мога да мръдна, братче...
На всичкото отгоре не мога да го видя от съботата, искам да си идва вечееее, и днеска и утре еби ги в дните по 6-7 часа само английски, как е възможно, бе?!?!?! Добре, че идва събота и неделя, та да се успокоя малко, че вече ми идва в повече, и с'а да пътувам към банята трябва, а пък после съм на училище, оф, абеее...
Познато :д Ще мине, спокойно.
Добре ми е, закусих, почти привърших с чистенето, ама немският зове...
Мързеливо. Вчера освен да изчета книгата от корица до корица друго нищо не докоснах и днес всичко ми се струпа. Обмислям варианта да съчетая нещата. Ще видим как (и дали) ще ми се получи.
Усещам заплаха от повторение на вчерашния ден. Защо по дяволите си взех трите книги на веднъж?
I'll forget the love letters you never fuckin' wrote
Българска му работа...
Вече съм склонна да допусна даже и недопустимото-че всички са един дол дренки и СУ-то хич даже не са някакво изключение от правилото.Що сипя огън и жупел в тая хубава утрин ли? Ми как няма,бе... Ходи си нашия на уроци,дал една планина пари и сега си щрака с пръсти и тръби наляво и надясно как са му известни и темата ,и теста от буква до буква.
Дано да е блъф.Щото звучи абсурдно.
Иначе днеска,като се изключи тая малка подробност ми е гот-едно лежерно такова...
Изливам си кофеиновата доза и да заминавам.
The crowd is proud
The crowd is loud
The crowd says"No"!
To friend and foe
I stand between
Of might and unseen
What's right and wrong
Debate sing song
To push away
A chance to stay
An idea born
To laugh or sorn
Reject or see
What will,shall be
One"Yes"is spoken
One voice has broken
The silence still
Pay up the bill
One"Maybe",please
The crowd appease...
"Yes","No","Maybe"
Undecided
Crowd
Divided...
^говорейки за СУ... столица, идвам :Д
вече просто подозирам как ще се объркам в тоя голям град и ще се губя като някаква овца из улиците
ииии хич не съм учила, иии не знам как ще се справя. добре че е само предварителен.
ех...
утре пътувам и събота сутринта градът ще ме посрещне.
аз съм си добре. порешавах малко тестове. ще се мятам в банята малко.. и днес ще се видя с новия мъж :ДДДд
и дано ми е някакво яко.
имам работа за вършене и то не малко.
I'm tired of feeling like I'm fucking crazy
I'm tired of driving 'till I see stars in my eyes
I look up to hear myself saying,
Baby, too much I strive, I just ride
АА заповядайте дами
Инак днес ми е добре, хапнах, и след малко ще излизам навън. Ако се получи ще има хубави панорамни снимки
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
Уморена. Станах в 8 да скрия канелата от сестра си. Пак си легнах. В 9 станах да гледам сеир как я търси, за да си направи кафе. Сега тя е на ход.
Отидох да си взема още една карта от банката. Добра са ми я направили, но очаквах повече. Ще го преживея.
Съжалявам. Не преминавам през линия, която очертавам [!]
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
