- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- ДНЕВНИК: Как се чувствате vol. 21
Mного добрее.Всичко е добре,когато свършва добрее.Въпреки нервноста ми през целия ден- не беше никак зле))
ЧЕСТИТА ВАКАНЦИЯ !! МНОГО УСМИВКИ И ПОЛОЖИТЕЛНИ ЕМОЦИИ ДА ИМА ПРЕЗ НЕЯ :рр
Не се ядосвайте за глупости !Всичко се подрежда рано или късно![]()
В мойта сцена на живота,
вече ще си публика,
и от ъгъла ще гледаш,
как ще блестяя..
И аплодират ме, по име викат ме.
http://www.teenproblem.net/f/viewtopic.php?t=440091 влез...
Да работиш с хора понякога е страшно натоварващо...
Да обичаш човек,който е щастлив единствено в нещастието си-още повече.
"Ако твърде дълго се взираш в бездната, бездната ще се взре в теб"-и аз ги наблюдавам-той и бездната се взират един в друг ,не могат да откъснат очи един от друг и всеки се мъчи да изпие другия с поглед...излишно е да казвам каква покъртителна преднина има въпросната бездна...
И колкото по-го наблюдавам как затъва в меланхолята,апатията и кахърите си,толкова повече и цветовете от моя живот започват да избледняват и да се сливат в едно гнусно,белезникаво сиво.Усещам как и аз покрай него започвам без да искам да насочвам вниманието си натам,накъдето не ми е работа-в бездната...
Що не ми пука за някой по-жизнелюбив и радостен човек? Защо не се примиря и не го оставя да си се къпе на воля в помията си..?
Толкова,толкова много мъгла и тъмнина...и едно толкова любимо мое същество,седящо окаяно вътре.
И не иска да излезе на светлото...
Защо не може просто да спре да ме е грижа ..? ;/
The crowd is proud
The crowd is loud
The crowd says"No"!
To friend and foe
I stand between
Of might and unseen
What's right and wrong
Debate sing song
To push away
A chance to stay
An idea born
To laugh or sorn
Reject or see
What will,shall be
One"Yes"is spoken
One voice has broken
The silence still
Pay up the bill
One"Maybe",please
The crowd appease...
"Yes","No","Maybe"
Undecided
Crowd
Divided...
Дъждовнопетъчномързеливо ми е и не съм подхващала нищо днес, а не зная как ще наваксам. И за да е щастието пълно се опитвам да се разболявам и ми е омаломощено.
Glamour92, направо не мога да ти опиша как ме караш да се чувствам като те чета... Даже ми се изпариха мислите и нещо ме сви отвътре. Някои хора така са щастливи и не искат някой да се опитва да ги вади от клетката... Да се ядосваш ли, да те е яд ли, да ти е тъжно ли.... Уф.
Първоначално написано от antifashionshit
Намерих тайната на здравия си сън.
Цяла седмица се мъча да си доспивам през деня, но все нещо ми отвличаше вниманието.
Днес открих, че ми трябват само 2 часа в залата и готово. Бебето си е легнало.
пп: Като се замисля не е за радост тоя факт.
Занемарила съм си любимата игра и съм забравила какво е цял ден само тя да ми е в главата...
И спря да се върти за миг земята..
Имам чувството, че всеки момент ще сдам багажа. Дори не знам как съм се прибрал.....
Петък вечер и аз пак нямам какво да правядобре че съм свикнала да ми е скучно
прави ми се нещо ама не знам какво...
тъй като гледам най-много да се отдам на любимото си хоби-спането
![]()
Един ден, един ден, един ден и изчезвам. Ох, нямам търпение вече, искам малко почивка, спокойствие, далече от родителите ми за малко... Доста добре ще ми дойде. Почти идеално се наредиха плановете ми. Дори направо си е идеално, няма какво да мрънкам. :Д Нямам търпееение!!!
Everything changes, but beauty remains ...
Тия два дни ми скъсиха живота с години ;@@
Чувствам се празна. Все едно угасвам. Всичко ми е сиво.
Даже не ми е тъжно. Нито страдам по нещо/някой. Просто ми е пусто.
Трябва ми вдъхновение. Скоро.
Съжалявам. Не преминавам през линия, която очертавам [!]
Уморена съм. И май ми се поприспива. Пак няк'ва апатия... Тея битовизми до нищо добро не водят.
Много съм щастливааааааааааааааа! Дойде ! омг Дойдееее! :dance:![]()
"Най-голямото ми богатство е дълбокият покой, където се стремя,израствам и печеля онова, което светът не може да ми отнеме с огън и меч."- Гьоте
"Scio me nihil scire" - Сократ
За какво спах цял ден? Сега ще издивея цяла нощ тук.
Няма даже и с кой да си говоря... Ако на някой от тук случайно му се дърдорят глупости цяла нощ, може да драсне ЛС.
И спря да се върти за миг земята..
Спи ми сеее...то днес много неща свърших че да съм изморен ама...тъп ден,практиката скучна,без кола за деня,трябва да си готвя 2 пътъ щото като си цедих макароните ги изсипах в мивката..........вторият път мина по-добре...от никъде нищо интересно за сега...дано съботният ден да е по-добър и весел.
>>DjBelev<<
Всички прозорци са отворени и долавям уханието на пържени филийки от съседа на долния етаж.
Настръхвам само като си ги представя в чинията.
Започвам да се замислям дали да не направя като в рекламата и да му отида на вратата с кафе в ръка.
И спря да се върти за миг земята..
Един хубав ден най-после! Бяхме на гости на семейство с 4 деца. Мислех си, че ще е пълна лудница и си бях приготвила много нерви и търпение, но те се оказаха съвсем кротички. Едното много се гушкаше в мен. В последствие бях заляна със студен чай и омазана с шоколад, ама се преживява пък и не е станало нищо кой знае какво, че да се цупя. След малко ще излизам с една приятелка. Единствено се дразня, че ми се пуши, но баща ми е вкъщи и няма как да стане, но по-късно ще стане. Стига да успея да се добера до цигарите в шкафа нищо, че са бяла карелия, че в мен имам само една..![]()
нях-нях. мислех днес да игнорирам хубавото време, да си спусна щорите, да се излегна на диванчето, да си направя един филмов маратон и да унищожа така бленуваната кутия сладолед в камерата, но уви.
са вместо да блаженствам тихо, кротко и лениво, трябва да мъдрувам кво да си облека и с кои обувки да го съчетая. а накрая може въобще да не отида, въпреки опитите му да ме ентусиазира по телефона. :д реално, днес се чувствам безумно хубава и привлекателна, отпочинах си качествено and so on, та шансът да не се вясна клони към нула, обаче препъникамъчето в случая е това колко много ме мързи. ебаси.
Той беше единствения който успяваше така да ме разсмива. Примирих се че няма да се получи нищо повече от приятелство. Но ми стигаше. Защото моето чувство за хумор пасваше идеално с неговото. Даже не бяхме приятели защото не знам нищо за него, дори не сме си говорили на живо освен "здрасти". И все пак той ми каза че ще дойде да ме гледа на мача ми. После не беше сигурно, но щеше да ми прати смс. Не ми прати смс. Не дойде. "извинението" му беше, че ми е казал, че не било сигурно. Дори не се извини. За него съм никоя. Просто някво си там момиче с което да си праща смс-и когато му е скучно. И това ме кара да се чувствам ужасно, защото за мен той беше по-различен, по-специален от другите момчета ..... сега дори не искам да го виждам.
Как е възможно в един миг да се съберат най-страшната болка и най-силното щастие? Интересна е човешката психика.
Като стана дума - да почва летният семестър, че нямам търпение. Най-сетне когнитивна психология.
Пф, даже не знам защо пиша в темата, при положение че в момента не изпитвам нищо. Мисля, че трябва да се напия.
Съжалявам. Не преминавам през линия, която очертавам [!]
Еее, чудесно ми се наредиха нещата! Утре най-сетне заминавам и вече наистина по-перфектно не може да е организирано всичко. Дано нещо не се скапе, да се задържи в това положение 20 часа и да изчезвам :Д
Обаче нещо яко ме боли кръста и не ми минава...ужас е,както и да легна/седна, все боли.
Everything changes, but beauty remains ...
нещата не минаха както ги планирах, ама пак стана хубаво. доста и то ( =. добре ми е, чакам да ми звънне за да знам, че се е прибрал и ще ми стане още по-добре. та така.
"Ако можех да изляза оттук, щях да си позволя да бъда луда,защото всички са луди, а най-лошите луди са онези, които не знаят, че са такива,защото само изпълняват нарежданията на другите."
Принципно, като чуя "почивка" си мисля, че трябва наистина да се почива.
Не да имам мускулна треска, да ставам в 8, за да не изпусна закуската в хотела случайно и след това да има време да се замъкна до пистите, след три часа и половина ски да се мятам на колата и хайде по пещери и полянки, да ахкам и охкам по места, на които съм ходила.
Въпреки това, съм доволна. И мускулната треска, и умората си струва. Утре как ще се става не знам, ама смятам за последно да се възползвам от снега.Надявам се обаче колегите лагерници да ме оставят да спя, че нещо съм размазана.
Криво ми е, че моите хора са далеч от мен, ама само след два дни си отивам при тях, после няма да има отърване.![]()
Ужасно ме цепи менчето...идва ми да се метна отнякъде. След малко влизам да се къпя,тааа дано ми мине! I feel Obsexxed ,but whateverИначе деня беше куул. В момента съм в малко войнствено настроение,искам да споря с някого ,ама качествено...както аз си знам. Ще си намеря някого...айдИ.
maDamn