Втриса ме и ми се гади, и единственото нещо, което имам желание да правя е просто да гушкам възглавницата и да чакам по-добри времена. По тая причина не съм подхващала нищо, не ми и дреме особено, тва си беше уикенд, посветен за възстановяване на душевния ми дисбаланс, макар да не бе предвидено, че ще се чувствам като парцал и единственото ми възможно забавление ще бъде да си строя пирамиди от сополиви кърпички.