Тик-так-тик-так. Пак ми свършват сроковете. Пф. Пф. Не съм доволна. Никак.
Как може такова нещо, да се намести тази така нахално. 'Баси, как се променят хората. И вчера глупавите извинения пак, днес половинчатите отговори. Може с някои хора да излиза и говори всеки ден, а мен като не ме е виждала от седмици ще ме пренебрегне, точно заради същите тези хора. Ами добре, няма да се занимавам да я търся, знам си аз, че пак ще изкара рогата, ама очаквах да стане малко по-късно. Пф. Искам да е догодина. С всеки изминал ден се убеждавам все повече и повече, че имам нужда от възможно най-радикалната промяна, защото иначе си затъвам и затъвам в тея простотии.
И тоя месец как хукна, а аз още нищо не съм свършила. Имам нужда от стимул, ама го нямам. Баси, колко е ужасно това.