Тъпо. Мъчно ми е и искам да сме си заедно пак както преди иии да си се видим дори за малко. Странно е.. познаваме се от толкова малко време, а сме толкова добри приятели. И днеска хубаво ми наля малко акъл.. ама кой ли го слуша.
ИИииии пак излиза, че не ми се получава работата... провал ли е? Много я мразя тая дума "провал" защото ме е страх от нея.... не съм свикнала да се провалям.
И пусти му инат дето не се отказвам... понякога е ебаси агонията... самонаранявам се и не ми пука...