Днес мислех да съм редовна, наистина, обаче по пътя намерих ебати якото кафене и дезертирах с финес. Оказа се, че не само на мен ми е жадно. След цял ден тотално абдикиране от задължения, с'А е време да се стегна, да се концентрирам и да сядам да чета. 200 страници материал е съвсем нормално като обем, къде-къде повече се озорвам друг път, ама... не е денят за такива занимания. Мързеливо ми е, спи ми се, а днес съм изпила 3 кафета, а като си помисля, че до 6 часа сутринта трябва да съм приключила, свят ми се завива. Единственото ми успокоение, че поне навън е затрупано, студено и гадно, сиреч, възможно най-подходящото време да се превърна в книжен плъх.